Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Г. Т. В. чрез адвокат И. Д. от АК-С. срещу решение № 649/23.01.2020 г. по в. гр. д. № 8793/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 01.04.2019 г. по гр. д. № 16667/2018 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените искове на Г. Т. В. против „Топлофикация-С.“ ЕАД, на основание чл.55, ал.1 ГПК за сумата от 7590,20 лева, платени без основание по изпълнително дело № 273/2010 г. и сумата от 1058,23 лева, с която ответното дружество неоснователно се е обогатило за негова сметка, за разноски на съдебния изпълнител.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Длъжен ли е взискателят да поддържа висящността на изпълнителния процес, като иска извършването на изпълнителни действия, за да препятства настъпването на прекратителния ефект с изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК?“. Според касатора, този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От „Топлофикация-С.“ ЕАД не е подаден писмен отговор.

За да постанови решението, въззивният съд приема, че вземането на взискателя по изпълнително дело № 20108580400273/2010 г. не е погасено по давност и не е настъпила перемция, за да бъде прекратено изпълнението, тъй като до 25.05.2015 г. е в сила ППВС № 3/1980 г., а ищецът е плащал доброволно парични суми на взискателя през същия период. Не е налице и хипотезата на чл.59 ЗЗД по отношение на ответното дружество за платените разноски по изпълнението на частния съдебен изпълнител, поради което предявените искове са неоснователи.

Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е 1058,23 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ, бр.86 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела. В случая, ищецът е предявил искове за парични суми, с които счита, че ответната страна неоснователно се е обогатила, но вторият от тях е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, тъй като същият е разрешен не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС по следните съображения: Съгласно цитираното от касатора ТР № 2 от 25.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, взискателят трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес, тъй като до приемането на тълкувателното решение се приемаше даденото разрешение в ППВС № 3/1980 г., че давност не тече докато трае изпълнителния процес. В случая, въззивният съд възприема съдебната практика на ВКС, че вземането по изпълнителното дело за сумата 7590,20 лева не е погасено по давност, тъй като постъпването на суми с вноски на длъжника е аналогично на провеждане на принудително изпълнение и не може да доведе до перемиране на делото. В този смисъл, изводите въззивната инстанция, че подадените молби от 17.05.2010 г. и 17.09.2012 г., с които ищецът се съгласява доброволно да изплати дължимата сума на месечни вноски от по 100 лева, като ги превежда на съдебния изпълнител с платежни нареждания от 09.12.2010 г. и 09.01.2011 г. и възпрепятстват перемиране на делото, са изцяло в съответствие с практиката на ВКС, че събирането на парични суми от длъжника по изпълнението е аналогично на проведени действия за принудително изпълнение, което прекъсва давността съгласно чл.116,б.“в“ ЗЗД.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 27760 от 02.03.2020 г. на Г. Т. В. чрез адвокат И. Д. от АК-С. срещу решение № 649/23.01.20 г. по в. гр. д. № 8793/2019 г. на Софийски градски съд, в частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 649 от 23.01.2020 г. по в. гр. д. № 8793/2019 г. на Софийски градски съд в частта по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.