Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Й. против решение №154/06.06.2019 г., постановено по гр. д.№ 67/2017 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.

Ответникът „Акос” ООД оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 141/02.03.2020 г.

Обжалването е допуснато във връзка с твърденията на касатора за недопустимост на постановеното решение, поради постановяването му по нередовна искова молба, предвид липсата на уточнение в какво се изразяват вредите, чието обезщетяване се претендира.

Съдът е приел, че за определяне размера на вредата, респективно за установяване на действителна пазарна стойност на процесния имот към момента на съдебното отстраняване по делото са приети заключения на съдебно-оценителни експертизи. Приети са за неоснователни доводите на въззивника, че в цената не следвало да се включва стойността на оградата, тъй като е изградена в отклонение от издаденото разрешение за строеж, респективно представлявала незаконен строеж. Съдът е посочил, че същата съществува на място и досежно нея не са представени доказателства относно премахването, като заключенията на всички експертизи са категорични за начина, по който съществуването й оказва влияние при формиране на пазарната стойност на имота.

Искът за вреди е заявен в размер на 12000 лева по исковата молба, като е посочено, че представлява стойността на имота към датата на съдебното отстранение, предявен частично. В съдебно заседание, цената на иска е увеличена, като е посочена като 20 000 лева, а исканото увеличение е допуснато от съда. Претендира се стойност на имот към определен момент, като вреди от съдебно отстранение. Така посочените вреди не са уточнени по своя размер, доколкото не е видно какво конкретно са включва в тях и как е формирана. Увеличението е направено след приемането на съдебно-техническа експертиза, като така направеното увеличение на цената на предявения иск не е в достатъчна степен уточнено, доколкото съдът се е произнесъл с решението си, включвайки в стойността на имота извършени подобрения – изградена ограда, без този факт да е посочен като определящ цената на предявения иск. Всичко това води до извода, че в тази си част, решението на въззивния съд е постановено по искова молба, която не е уточнена. Липсата на това уточнение е довело и до необсъждане на въведени в спора обстоятелства от страна на ответника – наличието на знание за факти, които предпоставят права на трети лица и въпреки това извършването на подобрения в спорния имот. Непосочването на оградата, като част от стойността на имота в исковата молба или допълнително, в същата насока е довело и до ограничаване правото на защита на ответника – касатор, предвид доказването именно на това знание, което от своя страна би довело до изводи, различни от направените от съда. Отделен е въпросът, към кой момент следва да се определи стойността на имота, въпрос, по който съдът също не се е произнесъл и не е формирал правни изводи.

Ответникът – касатор е направил възражение за липса на доказателства за заплащане на сумите, които се претендират на основание чл.191 ЗЗД, но разпоредбата не предвижда като предпоставка заплащането на сумите, а единствено обстоятелството, че купувачът е осъден да ги заплати. Основанието за присъждането на тези суми не е понесена от страната вреда, при което би се наложило изследването на въпроса, заплатени ли са реално тези суми. В тази връзка доводите за неправилност на решението в тази част са неоснователни. Неоснователно е и възражението, че съдът не се е произнесъл по направено възражение за придобиване на имота по давност, тъй като правилно съдът е приел, че въпросът за собствеността е разрешен с влязло в сила решение, по което като трето лице-помагач е участвувал и касатора в настоящото производство.

Предвид изложеното, решението в частта, с която е потвърдено решението на районен съд, с което Я. Г. Й. е осъден да заплати сумата 20000 лева, на основание чл.189, ал.1 ЗЗД следва да се обезсили, като постановено по нередовна искова молба, като в тази част делото се върне за ново разглеждане от друг състав на РС - Дупница, а в останалата част следва да се остави в сила.

Разноските за касационното производство и за останалите претендирани разноски следва да се присъдят при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора по същество.

Водим от горното, състав на ВКС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №154/06.06.2019 г., постановено по гр. д.№ 67/2017 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд – Дупница, с което Я. Г. Й. е осъден да заплати сумата 20 000 лева, предявен като частичен от 24 000 лева, на основание чл.189, ал.1 ЗЗД, представляваща вреди от неизпълнение на договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на РС – Дупница, от ниво проверка на редовността на исковата молба.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.