Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Станилов” ЕООД със съдебен адрес в [населено място] - чрез адв. В. Г., срещу решение № 1970/31.07.2019 г., постановено по т. д. № 1816/2018 г. на Софийски апелативен съд.

В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация „Симе пропъртис” ООД и М. Г. П., които изразяват становища за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора на „Симе пропъртис” ООД е направено искане за присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че макар да е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, касационната жалба е процесуално недопустима поради следното:

Производството по т. д. № 1816/2018 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по подадени от „Симе пропъртис” ООД и М. Г. П. въззивни жалби срещу решение № 127 от 03.11.2017 г., постановено по т. д. № 76/2012 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото решение е признато за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „Симе пропъртис” ООД, че към 18.07.2008 г. - датата на придобиване на търговското предприятие на „Бизнес иновационен център „Симе” АД (н.) от „Симе пропъртис”ООД не е съществувало вземане на „Станилов” ЕООД към „Бизнес иновационен център „Симе” АД (н.) в размер на 9 160.23 лв. - част от вземане с общ размер 17 300 лв., произтичащо от 22 договора за цесия, сключени на 14.07.2008 г. между „Станилов” ЕООД и 22 физически лица - служители на „Бизнес иновационен център „Симе” АД (н.), и е отхвърлен предявеният от „Симе пропъртис” ЕООД срещу „Станилов” ЕООД иск за признаване установено, че към 18.07.2008 г. не е съществувало вземане на „Станилов” ЕООД към „Бизнес иновационен център „Симе” АД в размер на 8 139.77 лв. - част от вземането с общ размер 17 300 лв., произтичащо от договорите за цесия от 14.07.2008 г., и вземане в размер на 13 468.33 лв., произтичащо от сключен на 09.07.2008 г. договор за цесия между „Станилов” ЕООД и „А. К. Щ” ЕООД.

Въззивните жалби са разгледани от Софийски апелативен съд, който се е произнесъл с обжалваното с касационната жалба решение, с което е обезсилил частично решението на първоинстанционния съд и е прекратил като недопустимо производството по иска за установяване несъществуването на вземане на „Станилов” ЕООД за сумата 13 468.33 лв., произтичащо от договор за цесия, сключен на 09.07.2008 г. с „А. К. Щ” ЕООД, отменил е частично първоинстанционното решение и е уважил иска за несъществуване на вземане за сумата 8 139.77 лв. - част от вземане с общ размер 17 300 лв., произтичащо от договори за цесия от 14.07.2008 г. с 22 бр. физически лица - служители на „Бизнес иновационен център „Симе” АД, и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е признато за несъществуващо вземането по договорите за цесия от 14.07.2008 г. за сумата 9 160.23 лв. (разлика над сумата 8 139.77 лв. до сумата 17 300 лв.).

С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - по граждански дела, и до 20 000 лв. - по търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът „Симе пропъртис” ООД е поискал от съда да признае за установено по реда на чл.694 ТЗ несъществуването на приети в производството по несъстоятелност на дружеството вземания на кредитора „Станилов” ЕООД за сумите 17 300 лв. и 13 468.33 лв. Двете вземания произтичат от различни правни сделки - първото е с източник 22 бр. договори за цесия, сключени на 14.07.2008 г., а второто е с източник договор за цесия от 09.07.2008 г. Самостоятелният правопораждащ факт на вземанията предполага установяване на съществуването/несъществуването им с отделен иск по чл.694 ТЗ, независимо, че съобразно постановеното от съда по несъстоятелност определение по чл.692 ТЗ двете вземания са включени в списъка на приетите вземания с общ размер от 30 768.33 лв. От изложеното следва, че предмет на разглеждане с въззивното решение са два отделни иска по чл.694 ТЗ, всеки с цена под 20 000 лв., и тъй като поради характера на разрешения с въззивното решение правен спор делото е търговско, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК и подадената срещу него касационна жалба е недопустима.

В обжалваното решение въззивният съд е указал изрично, че същото не подлежи на касационно обжалване, но въпреки указанията касаторът е предприел обжалване и е подал недопустимата касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.

Разноски на ответника по касация „Симе пропъртис” ООД не следва да се присъждат поради липса на доказателства за извършени разноски в производството по чл.288 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба „Станилов” ЕООД със съдебен адрес в [населено място] - чрез адв. В. Г., срещу решение № 1970/31.07.2019 г., постановено по т. д. № 1816/2018 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: