Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 3443/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Столичен общински съвет чрез юрисконсулт Гошева срещу Решение № 7314/ 16.12.2020г., постановено по адм. дело № 11812/ 2019г. на Административен съд София-град, с което е отменена точка 1.10 от раздел III на Приложение № 8г към Глава 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община – разпоредба, приета с Решение на Столичен общински съвет № 64 по Протокол № 6 от 05.02.2008 г., изменена с Решение № 313 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г.

Въведено е касационното основание по чл.209, т. 3, предл. 1 - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, аргуменитрано с довод, че приложение № 8г към Глава 2 от наредбата е прието при действието на чл. 63, ал. 3 от Закона за горите от 1997 г., отменен ДВ бр. 19/ 08.03.2011 г. Касаторът акцентира върху липсата в Закона за горите, обнародван в ДВ бр. 19/ 08.03.2011 г., на разпоредба, идентична с тази на чл. 63, ал. 3 от отменения закон, която да въвежда такси за ползване на недървесни горски продукти от горски територии – общинска собственост. С анализ на разпоредбите на чл. 120, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за горите и чл. 81 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти във връзка с чл. 119, ал. 2 от Закона за горите обосновава заключение, че доколкото приетите с т.1.10 цитираното приложение на наредбата такси се основават на Закона за горите, те са приложими само при ползване на недървесни горски продукти, когато това представлява стопанска дейност.

Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу оспорените разпоредби.

Ответникът, М. П., чрез адв. Д., в подробен писмен отговор на касационната жалба оспорва основателността й с аргумент, че предложеното от Столичен общински съвет тълкуване противоречи на буквалния прочит на нормативния текст. Подчертава, че уредбата в подзаконовия акт е всякога вторична – в изпълнение или по прилагане на закона. Предлаганият от касатора способ за тълкуване е прекомерно усложнен, като включва историческо, систематично тълкуване и тълкуване по аргумент за обратното на нормативни актове от последните 10 години. Нормите, въвеждащи тежест за адресатите си, следва да бъдат, ясни, конкретни и разбираеми. Без да оспорва, че по силата на чл. 192а, изр. 1 от АПК компетентността на органа се преценява към момента на издаване на акта, акцентира върху второто изречение на нормата – съответствието на нормативния акт със закона се преценява към момента за постановяване на съдебното решение, а към цитираната дата не съществува правна норма, предвиждаща в полза на Столичния общински съвет правомощие да определя такса за събиране на гъби. Позовава се на фактическия извод на първоинстанционния съд, че актуалната редакция на оспорените разпоредби е приета с Протокол № 19 от заседанието на СтОС, проведено на 28.06.2012 г. – към цитираната дата общинският съвет не е имал компетентност да въвежда такса по силата на действащия и понастоящем Закон за горите. Специфичното в случая е, че по силата на § 38, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за горите /обн. ДВ бр. 19/ 08.03.2011 г./ издадените въз основа на отменения Закон за горите подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не противоречат на закона, така и чл. 13, ал. 2 от ЗНА. Новият закон е изоставил уредбата, която се е съдържала в стария. Независимо от това Столичен общински съвет счита оспорените разпоредби от Наредбата за приложимо право, а щом те се прилагат като правни норми, тяхното оспорване без ограничение във времето е допустимо.

По тези съображения ответникът отправя искане решението на АССГ да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноски за касационната инстанция съобразно чл. 38, ал 1, т. 3 ЗАдв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл.220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното съдебно производство пред АССГ е образувано по жалбата на М. П. срещу точка 1.10 от раздел III на Приложение № 8г към Глава 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /накратко НОАМТЦУПСО/, приета с Решение № 64 по Протокол № 6 от 05.02.2008 г., изм. - Решение № 313 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г. и регламентираща, че за ползвания от горите и земите от горски територии общинска собственост и за административно-технически услуги, относно горски територии собственост на Столична община се събират такси, съгласно Приложение № 8г. Оспорената 1.10 от раздел III на Приложение № 8г определя такси за добив на гъби от горски територии общинска собственост и извън тях, собственост на Столична община, както следва: смърчулка - 0,48 лв./кг., пачи крак - 0,34 лв./кг., манатарка - 0,26 лв./кг., сиво-жълт пачи крак - 0,12 лв./кг., рижика, челядинка - 0,07 лв./кг., масловка - 0,04 лв./кг., златист пачи крак - 0,12 лв./кг., тръбенка - 0,12 лв./кг., други - 0,07 лв./кг.

Според задължителните за тази инстанция фактически установявания на АССГ М. П. е с постоянен адрес в гр. София и адресат на задълженията, предвидени в НОАМТЦУПСО, производството по приемането на която е образувано въз основа на доклад с вх. № 9300 311/ 04.09.2006 г. на кмета на Столична община, разгледан на заседания на Постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба, както и от Постоянната комисия по бюджет, финанси и общинска собственост. На 93-то заседание на СтОС, проведено на 03.11.2006 г., обсъждането на доклада е сторено по т. 8 от дневния ред. В съответствие с чл. 10, ал. 2 от ПОДСОС е прието решение № 894, а тексът на Наредбата е удостоверен с подписа на председателя на Столичния общински съвет – чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК и чл. 34, т. 3 от Закона за нормативните актове.

Оспорените от М. П. правни норми са приети с Решение № 64 по Протокол № 6 от 05.02.2008 г. на Столичния общински съвет, с което е изменена и Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община и са изменени с Решение № 313 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г. след съгласуване с постоянните комисии по местно самоуправление и нормативна уредба; по опазване на околната среда, земеделие и гори; по стопанска политика и обществена собственост; по финанси и бюджет; по устройство на територията и жилищна политика.

При горната фактическа обстановка АССГ е приел, че М. П. е адресат на нормите, уреждащи обществени отношения с местно значение, свързани с определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Разпоредбите на т.1.10 от раздел III на Приложение № 8г към глава 2 на Наредбата не са били предмет на оспорване до момента на образуване на производството пред АССГ.

Съдът е разгледал фактическия състав по приемането на подзаконовия нормативен акт и е заключил, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

За да отмени оспорената част от наредбата, съставът на АССГ е формирал извод, че дадената с нея уредба не е съобразена с материалния закон – чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от Закона за горите. Според съда с разпоредбите на т.1.10 от раздел III на приложение № 8г към глава 2 на Наредбата е въведено възмездно ползване на посочените в същите конкретни видове горски гъби, което противоречи на изключението, предвидено в чл. 119, ал. 2 от Закона за горите, определящ, че ползването на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях от горски територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва безвъзмездно и свободно.

Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен.

Правото на съдебно оспорване на М. П. е съществувало и е надлежно упражнено /чл. 186, ал. 1 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим.

Мотивите на първостепенния съд относно процесуалната законосъобразност на Надредбата и оспорените норми се споделят от касационния съдебен състав, поради което препраща към тях – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

В чл. 60 от Конституцията на Република България е прогласен принципът за законоустановеност на задълженията за данъци и такси. Компетентността на общинските съвети за вторична уредба на местни такси е сведена до определянето на размера им по ред, установен със закон /чл. 141, ал. 4 КРБ/. Видовете местни такси са дефинирани в чл. 6, ал. 1 б. „а“ – „и“ от ЗМДТ, а според б.“к“ на цитираната разпоредба общините събират други местни такси, определени със закон.

Първичната уредба на ползването на дървесината и недървесни горски продукти се съдържа в Закона за горите. Към датата на приемане на оспорените разпоредби от НОАМТЦУПСО - 05.02.2008 г. - в сила е Законът за горите, обн. ДВ. бр.125 от 29 декември 1997г., отм. ДВ. бр.19 от 8 март 2011г., в чл. 63, ал. 3 от който е предвидено, че страничните ползвания, когато представляват стопанска дейност, се извършват при условията и по реда, указани в писмено позволително. Позволителните за общински и държавни гори се издават след заплащане на такси. Размерът на таксите за страничните ползвания, добити от гори общинска собственост, се определят от общинските съвети в размер не по-малък от размера, определен с тарифа на Министерския съвет за ползванията от държавния горски фонд. „Страничните ползвания“ по смисъла на този понастоящем отменен закон са дефинирани в чл. 63, ал. 1: ползванията от горите и земите от горския фонд, като добив на смола, борина, сено, листников фураж, лико, кори, семена, събиране на гъби, горски плодове, други растения и части от тях, улов на животни, които не са дивеч, паша на селскостопански животни, пчеларство и други, без ползване на дървесина. Следователно като вид местна такса тази за събиране на гъби, представляващоо странично ползване на горските територии е определена с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Закона за горите /отменен/.

Към датата, на която от Столичния общински съвет са приети измененията в размера на местните такси по т.1.10 от Приложение № 8г към глава 2 от Наредбата в сила е действащият понастоящем /обн. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г./ Закон за горите, уреждащ в глава Пета ползването на дървесината и недървесните горски продукти. Така според чл. 117, ал. 1 ЗГ ползването на недървесни горски продукти е добивът на смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи, мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, улов на животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях. Принципът по чл. 117, ал. 2 ЗГ е, че ползването на недървесни горски продукти, когато представлява стопанска дейност, се извършва само ако това е предвидено в утвърдения горскостопански план. В съответствие с това в чл. 119, ал. 2 ЗГ е предвидено, че ползването на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях от горските територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва безвъзмездно и свободно.

Уредбата на ползването на недървесните горски продукти се съдържа в глава Пета, раздел II от Закона за горите – чл. 117 – чл. 122. Две са разпоредбите, относими към добива на недървесни горски продукти от горски територии – общинска собственост. Първата е чл. 120, ал. 3 от ЗГ, предвиждаща, че добивът и разпореждането с недървесни горски продукти от горски територии – общинска собственост, се извършват по начините, определени в ал. 1 /те са три – възлагане на добива и продажбата на продуктите в сурово или преработено състояние, предоставяне под наем на определени горски територии и чрез издаване на позволително за ползване на недървесни горски продукти/, след решение на общинския съвет. Втората относима към разглеждания случай разпоредба е тази на чл. 120, ал. 5 ЗГ, според която ползването на недървесни горски продукти от горсикте територии – държавна и общинска собственост, по чл. 120, ал. 1 т. 1 и т. 3, се извършва по реда на наредбата по чл. 95, ал. 1 от същия закон. Изложената регламентация сочи, че действащият понастоящем Закон за горите не съдържа дефиниране на вид местна такса като предвидената в НОАМТЦУПСО.

По изложените съображения правилно първоинстанционният съд при проверката по чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 196 АПК и след преценка по чл. 192а, изр. 2 АПК е възприел противоречието между оспорените разпоредби и тази на чл. 119, ал.2 ЗГ като основание за незаконосъобразност на подзаконовия административен акт от категорията на тези по чл. 146, т. 4 АПК.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, заявена своевременно пред настоящия съд. Столична община следва да бъде осъдена да заплати на адв. Ю. Д. 500 /пестотин/ лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7314/ 16.12.2020г., постановено по адм. дело № 11812/ 2019г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. Ю. Д. 500 /петстотин/ лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова