Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. М. срещу решение №.100/24.06.19 по г. д.№.103/19 на ОС Кърджали – с което, след частична отмяна на решение №.26/8.03.19 по г. д.№.15/19 на РС Ардино, предявеният от касатора иск с правно основание чл.30 ал.1 СК за сумата 9001лв.-част от паричен влог, открит на името на Г. Ф. М. в „Банка ДСК“ЕАД клон Ардино, е отхвърлен като неоснователен, а в останалата му - отхвърлителна част /за разликата до пълния предявен размер 16000лв./, първоинстанционното решение е потвърдено. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания акт; моли се за отмяната му, уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответната страна Г. Ф. М. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.206/16.03.17 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка с предпоставките за уважаване на иска по чл.30 СК.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията за заплащане на част от стойността на открития по време на брака на името на ответницата паричен влог е неоснователна. Изложил е мотиви, че изводите на първата инстанция, че волята на двамата съпрузи е била влогът да е общ и съответно да имат право на по 1/2ид. ч. от намиращата се по него сума, е неправилен. От друга страна, независимо от това, че са налице данни за изпращане на средства на съпругата, условията на чл.30 ал.1 СК за уважаване на иска не са налице.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Предпоставки за уважаване на иска по чл.29 СК отм. /отм./, чийто

аналог в новия СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) от 2009г. е чл.30 СК, са следните: 1/ да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2/ по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му /включително и хипотезите на имущество-вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено е неговото търговско предприятие по см. на чл.15 ТЗ/ или влогове /в т. ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/; 3/ придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4/ претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството /реш.№.249/16.07.10 по г. д.№.268/09, ІІ ГО, реш. №.264/21.03.17 по г. д.№.2060/16, ІV ГО/.

По основателността на касационната жалба:

Страните са бивши съпрузи, чийто брак - сключен през 2005г., след започнало през 2001г. фактическо съжителство на съпружески начала, е прекратен през 2018г. /с влязло в сила решение №.19/6.03.18 на РС Ардино/ и имат две деца /родени съответно на 18.06.2002г. и 10.09.12/.

На 4.03.14 в „Банка ДСК“ЕАД, клон Ардино, е била открита безсрочна сметка „ДСК Стимул плюс“ с титуляр съпругата Г. Ф. М..

На 21.03.15 и 10.05.15 ищецът – който работел в Германия, изпратил на съпругата си чрез „У. Ю.“ общо 4000евро /по 2000евро на всяка дата/. Свидетелите Х. М. и С. С. дават показания, че от работата си в Германия Н. М. изпратил по тях пари-5500евро, които първият свидетел предал лично на ответницата на 5 или 6 май 2017. Свидетелите Ф. М. /баща на Г. М./ и Ш. М. /нейна сестра/ заявяват, че когато първият свидетел се разболял лошо, решил да даде спестените си пари на дъщерите си-като през март или април 2014 им дал по 15000лв.; Г. постепенно внесла своите 15000лв. в банковата си сметка в ДСК; Ш. й предала нейните, за да ги съхранява /тъй като нямала открита банкова сметка/, и тя й ги върнала през март 2018 /когато Ш. ги поискала, тъй като имала абитуриентка/.

По горецитираната сметка от ответницата са били внасяни суми както следва: при откриването й на 4.03.14 - 5075,30лв., на 23.03.15 - 2000лв., на 11.05.15 - 3000лв., на 23.12.15 - 8779,50лв., на 19.12.16 - 1222лв., на 12.05.17 - 8000лв. /т. е. общо 28076,80лв./; на 19.12.16 по нея е постъпил 6000лв. превод от Н. М.; на 19.01.18 Г.М. е превела 2000лв. от безсрочната по разплащателната си сметка; имало е и тегления /13бр., считано от 21.08.14 до 17.11.17/; на 28.02.18 сметката е била закрита от титуляра с изтегляне на 18002лв. /удост.№.61/6.06.18 на „Банка ДСК“ЕАД/.

В открито съдебно заседание на 31.05.18 пред първоинстанционния съд ищецът изрично заявява, че не иска предадените 5500евро, както и извършения банков превод, който е наредил за текущи нужди на децата и

семейството му.

За периода м.08.15-30.04.18 Г. М. е получавала брутно трудово възнаграждение както следва: за 2015г. – 1955,04лв., за 2016 - 5633,22лв., за 2017-5234,94лв., за 2018-2196,48лв. /т. е. общо 15019,68лв./, а за времето м.10.14-м.08.15 - обезщетение за безработица - общо 1679,70лв.

По сега действащия СК /обн.ДВ бр.47/23.06.09, в сила от 01.09.09/ паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити-независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Предвид разпоредбата на §4 ал.1 ПЗР СК /съгласно който правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове/, след влизане в сила на действащия СК паричните влогове стават лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по отношение на тях по силата на чл.19 ал.1 СК отм., Поради това по отношение на тях установените в чл.21 ал.2 и чл.29 ал.3 СК правила относно съпружеската имуществена общност са неприложими. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл.30 от СК /в този смисъл и реш. №.264/21.03.17 по г. д.№.2060/16, ІV ГО/. Такава е и разглежданата хипотеза. От събраните по делото доказателства се установява, че визираните в чл.30 СК предпоставки - да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му, или влогове; придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството – са налице. Н. М. безспорно е допринесъл с изпращаните и превеждани от него средства за вземането на ответницата по разкрития на нейно име влог, който е на значителна стойност. По делото безсъмнено е установено, че на 21.03.15 и 10.05.15 - по време на брака, впоследствие прекратен, той й е изпратил по „У. Ю.“ по 2000евро – общо 4000евро, като веднага след получаването им - на 23.03.15 и 11.05.15, тя е внесла по разкритата на нейно име банкова сметка съответно 2000лв. и 3000лв. Предвид изложеното настоящият състав намира, че ищецът има право да получи по реда на чл.30 СК общата сума от тези внасяния – 5000лв., като се има предвид и, че от една страна целият размер на трудовите възнаграждения и обезщетения, начислени на ответницата за периода на съществуване на влога, е много по-малък от внесените от нея средства, а от друга страна, дори да се приеме, че тя е получила от ищеца и 5500евро през месец май 2017, то тогава следва да се приеме и, че е получила и общо 30000лв. от баща си и сестра си-като същевременно ищецът изрично лично заявява в съдебно заседание на 31.05.18, че не търси тези 5500евро, както и преведените от него по сметката на ищцата, които са били дадени, за да се грижи за семейството; други доказателства за изпращани средства не са ангажирани. Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен за сумата 5000лв. – за която следва да се уважи ведно със законната лихва от датата на предявяването му 18.04.18г. до окончателното изплащане, а в останалата част претенцията е неоснователна.

С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, ищецът има право на 940,63лв. разноски за всички инстанции /от общо направени 3010лв. (640лв. ДТ искова молба, 400лв. адв. х.; 180лв. ДТ въззивна жалба, 400лв. и 300лв. адв. х.; 180лв. ДТ втора въззивна жалба, 300лв. адв. х.; 30лв. и 180,02лв. ДТ касационна жалба, 400лв. адв. х.)/, ответницата - на 140,25лв. /от общо направени 2040лв. (960лв. адв. х.; 180лв. ДТ въззивна жалба; 180лв. ДТ втора въззивна жалба; 720лв. адв. х.)/ - или при условията на компенсация на Н.М. трябва да се присъдят 800,38лв.

Предвид изложеното въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното в частта за сумата 5000лв. и искът по чл.30 ал.1 СК за същата е отхвърлен, ведно с присъждане на 821,36лв. разноски на ответницата, следва да се отмени – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва и на ищеца се присъдят 800,38лв. разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК - а в останалата част-да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №.100/24.06.19 по г. д.№.103/19 на ОС Кърджали В ЧАСТТА, с която е отменено решение №.26/8.03.19 по г. д.№.15/19 на РС Ардино в частта за уважаване на предявения от Н. К. М. срещу Г. Ф. М. иск с правно основание чл.30 ал.1 СК за сумата 5000лв. и в тази част искът е отхвърлен и В ЧАСТТА за осъждане на Н. К. М. да плати на Г. Ф. М. 821,36лв. разноски, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Г. Ф. М., ЕГН [ЕГН], да плати на Н. К. М., ЕГН [ЕГН], на основание чл.30 ал.1 СК00лв. /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 18.04.18 до окончателното изплащане, както и 800,38лв. /осемстотин лева и тридесет и осем стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №.100/24.06.19 по г. д.№.103/19 на ОС Кърджали в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: