Производството е по чл.288 ГПК

Обжалвано е решение от 23.01.2020г. по гр. д.№172/2019г. на Кърждалийски окръжен съд в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата с децата.

Жалбоподателят – Ш. Р. О., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусна касационно обжалване.

Ответницата Л. М. Д.-О., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

С определение от 17.09.2020г. производството по ч. гр. д.№2178/2020г. по ориса на ВКС е присъединено за съвместно разглеждане към настоящето дело.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е определил режим на лични отношения на бащата с децата - дъщеря Д. Ш. О. на 12г. и син - А. Ш. О. на 6г. както следва: да взема детето А. считано от влизане на решението в сила, през първите три месеца, всяка втора и четвърта седмица от месеца от 13.00 ч. в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, като след изтичането на първия тримесечен подпериод: да го взема всяка втора и четвърта седмица от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване. Със същото решение, е потвърдено първоинстанционното решение, с което, като е установено, че бракът между страните, сключен с Акт за граждански брак № 0163/01.06.2007 г., е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на мъжа, е прекратен същия. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, като бащата не е поддържал претенция да му бъдат предоставени на него.

Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанцинното решение в останалата му част, е определил режим на лични отношения с детето Д. Ш. както следва: през първите три месеца след влизане в сила на решението бащата ще може да взема детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител от ДСП-Сердика и майката Л. М. В следващите три месеца бащата ще може да взима детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 ч. до 18 ч. След изтичане на преходния шестммесечен период бащата ще може да взема детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода 1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година.

По отношение на детето А. Ш. също е дадена възможност бащата да го взима петнадесет последователни дни през лятото (в рамките на периода 1 юни – 31 август), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година. Определен е режим на свиждане при положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на децата, който да се осъществява след изтичането на шестмесечен преходен период за детето Д., а именно: през четните години бащата ще може да взема децата по време на следните празници: Мюсюлманските празници /първите два дни/ – с преспиване, рождения ден на децата - с преспиване и Нова година (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взема децата в 10 ч. и ги връща до 18 ч. в съответния ден. През нечетните години бащата ще може да взема децата по време на следните празници: Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) и Коледните празници (24-26 декември) – с преспиване, като взема децата в 10 ч. и ги връща до 18 ч. в съответния ден. С решението бащата е осъден да заплаща на малолетните си деца ежемесечна издръжка, както следва: на Д. в размер на 210,00 лева и на А. в размер на 180,00 лева, по банкова сметка, чрез тяхната майка и законен представител, считано от влизане на решението в сила до навършване на пълнолетие на децата или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния претендиран размер от 300,00 лв. за детето Д. и за разликата до 200,00 лв. за детето А..

Съдът, като е взел предвид свидетелските показания, е определил преходен период на лични отношения за създаване на родителска връзка между дъщерята и бащата, поради това, че това дете е било свидетел на предизвикваните скандали от баща й след употреба на алкохол, на агресивното му поведение към майка й, на гоненето на двете от дома им и обидите към него, което поведение е създало страх и несигурност у детето.

Съдът е приел, че синдромът на родителско отчуждение към бащата у това дете, установен от вещите лица – психиатър и психолог, се е формирал именно поради поведението на бащата.

Съдът е приел, че интересът на децата налага определянето на по-особен режима на лични отношения, с преходен шестмесечен период, с два подпериода от по три месеца, като само през първия подпериод срещите с дъщерята се осъществяват в присъствието на социален работник. По този начин постепенно, стъпка по стъпка би следвало да се върви към нормализиране на отношенията баща с двете децата. Именно, за да се избегне комплициране на ситуацията, въззивният съд е счел за необходимо и в интерес на малкото дете то да не присъства на срещите на бащата с дъщеря му в първия тримесечен подпериод.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е влошаване положението на въззивния жалбоподател без насрешната страна да е обжалвала първоинстанционното решение и преценката за вземане на решение за режим на лични отношения на детето с бащата следва ли да отчита всички налични фактори, включително влошените отношения между родителите. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че не седва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Конкретен отговор на въпроса относно съвкупната преценка на критериите за предоставянето на родителските права се съдържа в решение № 39 от 9.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г. на IV ГО на ВКС и в другата цитирана в него практика. Всички критерии за предоставяне на родителските права, които са примерно, а не изчерпателно изброени в чл.59, ал.4 ГПК и ППВС №1/1974 г., трябва да се съблюдават от съдилищата, които следва да мотивират значението им по отношение на спора за режима на лични отношения на родителя с децата. Съдилищата могат да изтъкнат и други такива критерии, но не могат да основат решението си само на някои от посочените в постановлението обстоятелства и да игнорират другите. Изложените в постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето. Съдът дължи обсъждане и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най добрия интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права.

С постановление № 1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите. Според посочената съдебна практика, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва да бъдат така определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.

Родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, запазва правата си на родител, но само не ги упражнява и за да участва в изграждане личността на детето и да упражнява правото си на контрол, на този родител следва да му се предостави възможност да поддържа лични отношения с децата, тъй като предоставянето на децата за отглеждане и възпитание на другия родител, които упражнява родителските права, предполага неограничен контакт на децата с него и съвместно местоживеене. Контактите и тяхната продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай. В решението си съдът следва да определи мерките за лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата.

Именно съобразявайки се с така установената трайна практика на ВКС съдът е определил режима на лични отношения на бащата - жалбоподател, с неговите деца и не е нарушил разпоредбата на чл.271, ал.1,пр.2 да не бъде влошавано положението му на жалбоподател.

ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА на Л. М. срещу определение № 589/20.05.2019 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

За да постанови обжалваното определение съдът е констатирал, че по делото са представени договор за правна защита и съдействие от 23.07.2018г., с който е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и пълномощно на един адвокат, както и такъв от 12.11.2018 г., с който е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., платимо в брой и пълномощно на втори адвокат. Установено е, че във втория договор, графата: „Платен доход: по настоящия договор е платена сумата от. .. (словом)... в брой или по банкова сметка №...)”, е непопълнена, като не са представени и други доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че договорената сума от 800 лв. е платена. Констатироно е, че титулярът-адвокат по този договор от своя страна е преупълномощил адвокат, който е представлявал страната в производството по делото и от последният е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който освен направените по делото други разноски, е поискал и разноски в размер на 800 лв., предмет на договора за правна защита и съдействие от 12.11.2018 г.

Съдът при тези данни е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски се дължат само за един адвокат и то ако те са извършени и в случая, тъй като страната е упълномощила двама адвокати, е следвало да направи избор кое адвокатско възнаграждение иска да й бъде присъдено като разноски. Посочено е, че съобразно т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция и следователно страната следва да направи избор кое адвокатско възнаграждение иска да й бъде присъдено в този срок. Прието е, че в случая, със списъка на разноските по чл. 80 ГПК страната е поискала да й се присъдят като разноски адвокатското възнаграждение от 800 лв., което обаче не е платено на адвоката, поради което съдът е счел, че такива разноски за адвокат страната не е направила, поради което не й се следват. Прието е, че направеното едва с въззивната жалба искане за присъждане на платеното адвокатско възнаграждение от 600 лв. не намира основание, като въпрос на правилна преценка на адвоката е било дали да претендира заплатеното адвокатско възнаграждение, което по принцип би се следвало на страната, или незаплатеното такова, каквото е претендирано, но не му се следва, поради е потвърдил първоинстанционното определение.

В частната си касационна жалба на Л. М. поддържа, че неправилно съдът не е присъдил разноски за адвокатско възтаграждение в размер на 600 лева, за заплащане на каквито е представено дакозателство по делото.

Настоящият състав намира, че жалбата е основателна. След както по делото своевременно са били представени доказателства за направени реално разноски за един адвокат в размер на 600 лева, а не за 800лева, както това е било посочено в спъсъка по чл.80 ГПК, то с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК разноски в доказания по надлежния ред по-нисък размер, а именно 600лева - договореното и платено по договор за правна защита и съдействие от 23.07.2018г. адвокатско възнаграждение, се дължат.

Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а Ш. Р. О. следва да бъде осъден да заплати на Л. М. Д.-О. сумата 600 лева разноски за процесуално представителство пред първоинстанционния съд.

На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба и сумата 600 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационно обжлване на решение от 23.01.2020г. по гр. д.№172/2019г. на Кърждалийски окръжен съд в частта му относно определения режим на лични отношения на бащата с децата.

ОТМЕНЯ решение от 23.01.2020г. по гр. д.№172/2019г. на Кърджалийския окръжен съд в частта му имаща характер на определение и потвърденото с него определение № 589/20.05.2019 г. по гр. д. № 1177/2018 г. на РС Кърджали, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ш. Р. О. да заплати на Л. М. Д.-О. сумата 600 лева разноски за процесуално представителство пред първоинстанционния съд.

ОСЪЖДА Ш. Р. О. да заплати на Л. М. Д.-О. сумата 600 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: