Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ХИДРО – ВАТ” ООД, [населено място], представлявано от адв. П. П., срещу решение № 1087 от 08.05.2019г. по т. д. № 5497/2018г. на САС, с което е потвърдено решение № 2765 от 18.05.2017г., допълнено с решение № 45 от 01.09.2017г. по т. д. № 155/2015г. на Окръжен съд – Благоевград. С потвърденото първоинстанционно решение са отменени на основание чл.74 ТЗ приетите на 21.10.2015г. решения на ОСС на „Хидро-Ват” ООД за изключването на „Белви” ООД като съдружник, за поемането на дяловете на изключения съдружник от другия съдружник „Фурнир пласт” ЕООД, както и за промяна в правноорганизационната форма на дружеството от „Хидро-Ват” ООД на „Хидро-Ват” ЕООД, за отмяна на действащия дружествен договор на „Хидро-Ват” ООД и приемането на учредителен акт на „Хидро-Ват” ЕООД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага твърдения за наличие на извършвани от съдружника „Белви” ООД действия против интересите на дружеството, които са били посочени в отправеното до него предупреждение за изключване по реда на чл.126, ал.3 ТЗ. Поддържа, че са спазени всички нормативни изисквания за законосъобразното свикване и провеждане на ОС от 21.10.2015г., а противните изводи на въззивния съд са неправилни. Касаторът счита, че от доказателствата по делото са доказани неправомерните действия на съдружника „Белви” ООД, които са обосновали предприемане на процедура по изключването му. Релевира и довод за недопустимост на допълнителното въззивно решение, тъй като нормата на чл.74 ТЗ дава право на съдружник или акционер да поиска отмяна на решенията на ОС на търговско дружество, но не предвижда възможност за атакуване на решения на едноличен собственик на капитала, поради което ищецът не разполага с правен интерес и правна възможност за атакуване на решенията на едноличния собственик на капитала. Счита, че въззивният съд не се е произнесъл по допустимостта на иска за отмяна на посочените решения, нито е изложил мотиви за основателността му. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като твърди, че в случая до приключване на производството пред първоинстанционния съд ищецът не е въвел доводи за нарушение на разпоредбата на чл.45 от дружествения договор, което да е довело до опорочаване на процедурата по провеждане на процесното общо съобрание и по начина на вземане на решения, но въпреки липсата на такива доводи първоинстанционният и въззивният съд са се позовали на цитираната разпоредба от дружествения договор и служебно са констатирани, че е допуснато нарушението й. Счита, че по този начин въззивният съд е извършил съществено процесуално нарушение, произнасяйки се по непредявено възражение, в противоречие на задължителната съдебна практика. Поради това поддържа, че е налице процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът „Белви” ООД, [населено място], представляван от адв. Н. А., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Оспорва възражението за недопустимост на иска за отмяна на решенията за отмяна на действащия дружествен договор на „Хидро-Ват” ООД и приемането на учредителен акт на „Хидро-Ват” ЕООД, като сочи, че този въпрос е решен с постановеното по делото определение на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по тези искове, тъй като оспорените решения са взети в рамките на едно общо събрание, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на исковете. Поради това моли да бъде прието, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и самостоятелни мотиви за основателност на предявените искове.

Въззивният съд е приел, че изключването на съдружник е крайна санкционна мярка, породена от невъзможността за по-нататъшно продължаване на членството му в дружеството, поради което нарушенията на съдружника трябва да са сериозни и да отговарят на посочените в закона или в устава условия, при наличието на които може да се пристъпи към тази мярка. Приел е, че представените по делото фактури, издадени от „Е. П. АД, свидетелстват за съществуващи между това дружество и „Белви” ООД търговски отношения, но съобразно депозираният по делото договор, посочен в тях като основание за издаването им, предметът му не съвпада с твърденията на ответника, че по силата на него е доставено оборудване за ВЕ, респективно, че фактурите доказват сключването на процесното „споразумение“ в ущърб на „Х. В” ООД. Счел е за неустановяващи единствения релевантен факт - дали е налице прехвърляне на права от „Белви” ООД по договор № 07/ПГ 12602 във вреда на „Х. В” ООД, доводите относно това доколко доставката на железни тръби за „Белви” ООД е необходима или не и какви са условията за тази доставка, както обстоятелството, че „Белви” ООД е започнало строителството на „ВЕЦ Белви“ в землището на [населено място], при липса на доказателства, че именно в нея са вложени изработените от „Е. П. АД съоръжения по договор № 07/ПГ 12602.

С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод за недоказаност на твърденията на ответника, че е осъществено соченото нарушение по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, въпреки че в негова тежест е да установи допуснатото от съдружника „Белви” ООД действие против интересите на дружеството, така както е очертано в предупреждението за изключване и представляващо основание за прекратяване на членственото правоотношение по реда на чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ. Предвид тези съображения въззивният съд е приел, че изключването на посочения съдружник е незаконосъобразно и решението на общото събрание следва да бъде отменено.

Въззивният съд е счел за правилна и преценката на първоинстационния съд за допуснато нарушение от ответника на регламентираните с чл. 45 от дружествения договор правила за формирането на кворум за работата на общото събрание. Посочил е, че задължението за присъствието и на двамата съдружници не се променя от факта, какъв е предметът на решенията, поставени в дневния ред на заседанието. Счел е, че макар по правилото на императивната разпоредба на чл. 137, ал. 3 ТЗ изключваният съдружник да не участва в гласуването на решението, това не дерогира заложеното в дружествения договор право на този съдружник да присъства на провежданото гласуване, нарушението на което е санкционирано с опорочаване на решенията на общото събрание. Приел е, че въведеният кворум не лишава дружеството от възможността да изключи съдружника, тъй като неприсъствието на изключвания съобразно чл. 45, ал. 2 от дружествения договор обуславя само отлагане на заседанието на дружеството по този въпрос за друга дата, не по – рано от един месец, на която дата вече заседанието може да бъде проведено, без оглед факта на присъствие на този съдружник. Изложил е съображения, че този ред за свикване на общото събрание и необходимия за работата му кворум са елемент от разписаните при учредяването на дружеството правила, за които законът в тази им част не е поставил ограничения в свободата на договаряне между страните.

Въззивният съд е счел за неоснователни и развитите с жалбата срещу допълнителното решение възражения за недопустимост на исковете, насочени срещу решенията относно приемането на учредителен акт и промяна в правоорганизационната форма на дружеството. Приел е, че решенията са последица от изключването на съдружника „Белви” ООД, поради което и защита срещу тях може да бъде реализирана само в рамките на производството по чл. 74 ТЗ като резултат от основателността на главния иск за отмяна на решението за изключване на съдружника.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В случая в изложението си касаторът на е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който се твърди наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, а единствено е изложил твърдения за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение поради произнасянето по довод за нарушение на чл.45 от дружествения договор, който не е наведен в първоинстанционното производство. Това твърдение представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а едва след допускане на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че съображенията на въззивния съд за допуснато нарушение на чл.45 от дружествения договор не са единствено обуславящи извода му за основателност на предявения иск. Решаващият извод на въззивния съд за незаконосъобразност на оспорените решения е обоснован с липсата на ангажирани от ответника доказателства за осъществяване на нарушение по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ от страна съдружника „Белви” ООД, така както е очертано в предупреждението за изключване и представляващо основание за прекратяване на членственото правоотношение по реда на чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение в частта, в която е потвърдено допълнителното решение на първоинстанционния съд. Доводът се основава на твърдения за липса на правен интерес за ищеца от атакуване на решенията, предмет на допълнителното решение, тъй като са взети от едноличен собственик на капитала на дружеството, а не от ОС на съдружниците. Тези твърдения не съответстват на мотивите на въззивния съд и на данните по делото. В случая допустимостта на иска за отмяна на посочените решения е обоснована с обстоятелството, че решенията са последица от изключването на съдружника „Белви” ООД и че са взети последователно от един и същи правен субект, а именно другият съдружник в ответното ООД, т. е. в рамките на едно ОС, в какъвто смисъл са съображенията на въззивния съд в обжалваното решение и в определението, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по посочения иск. Поради това настоящият състав приема, че за ищеца е налице правен интерес от отмяна на решенията относно приемането на учредителен акт и промяна в правоорганизационната форма на дружеството.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да се присъдат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1300 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1087 от 08.05.2019г. по т. д. № 5497/2018г. на САС.

ОСЪЖДА „Хидро – Ват” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2 да заплати на „Белви” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 1300 лева /хиляда и триста лева/ - разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: