Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. В. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 72 от 09.03.2020 г. по гр. д.№ 8/ 2020 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Балчишки районен съд по гр. д.№ 269/ 2019 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Енерго про продажби” АД, [населено място], отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника 5 399,44 лв по фактура № 02785911420/ 26.03.2019 г. за ползвана и незаплатена електроенергия, доставена в период 29.11.2016 г. – 28.11.2017 г. в обект в [населено място], [улица].

Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол поради недопустимостта му, като постановено по различни от твърдяните от страните и очертаните в доклада на първоинстанционния съд факти. Освен това като основание за допускане на касационното обжалване повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат прецизирани и синтезирани в следния смисъл: за задължението на въззивния съд служебно да изследва съответствието на общите условия на договор, сключен между потребител и търговец, с разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП и съставляват ли разпоредбите на чл. 38а – чл.38з ЗЕ императивни материалноправни норми; за задължението на въззивния съд, ако установи при постановяване на акта си факти, които не са били докладвани от първоинстанционния съд, да даде указания за тях на страните и да разпредели тежестта за доказването им; допустимо ли е съдът да установява такива факти без оплакване във въззивната жалба; за задължението на въззивния съд, когато приеме различна правна квалификация на предявения иск, да укаже това на страните като изготви доклад и им даде възможност за становище и допустимо ли е съдът да стори това служебно; за задължението на въззивния съд, когато основава решението си на оспорен официален документ, да приеме документа за конвертиран в частен или да открие и проведе производство по оспорване на документа; за правото на електроенергийно предприятие – краен снабдител да получи плащане на доставена от него енергия, когато количествата й са определени по невизуализиран регистър на средство за търговско измерване и за допустимото приложение на разпоредбата на чл.183 ЗЗД в тази хипотеза, ако съдът не е установил наличие на валиден договор при общи условия между снабдителя и потребителя. Според касатора въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото или са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на Съда на Европейския съюз. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за съответствието на разпоредбата на чл.629 ал.3 ГПК с чл.267 пр.3 ДЕС и допускат ли разпоредбите на Директиви 2014/32 от 26.02.2014 г. и 2004/22 на Европейския парламент и на Съвета национално законодателство, което предоставя на електроенергийно предприятие право едностранно да определя на потребителите цена на енергия, количествата на която са едностранно определени въз основа на показания в невидими регистри на електромер, използван в разчетите между дружеството и потребител – физическо лице.

Ответната страна „Енерго про продажби” АД оспорва жалбата. Според дружеството няма основания въззивното решение да се счете за недопустимо, тъй като произнасянето на съда е въз основа на твърденията на ищеца за липса на договорно задължение към ищеца и твърденията на ответника, че това задължение е възникнало въз основа на договор за продажба на енергия, която е доставена, но не е платена. По отношение на поставените правни въпроси поддържа, че те са неясни, че структурата на изложението на касатора не позволява да се разбере кои от тях са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и СЕС и кои имат значение за точното прилагане на закона. Според ответника част от въпросите са необуславящи, а доколкото има поставени обуславящи въпроси, те са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената практика. Според него е неоснователно и искането за отправяне на преюдициално запитване, доколкото въпросите нямат значение за правилното решаване на делото, а посочените от касатора Директиви нямат никаква връзка с предмета му. При условията на евентуалност излага и съображения за правилност на обжалваното решение.

Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, както е неоснователно и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че ищецът бил потребител на доставяната в обект в [населено място] от ответното дружество електроенергия. На 28.11.2017 г. пълномощници на „Енерго про Продажби“АД извършили в присъствието на ищеца проверка на средството за търговско измерване (електромера) на доставяната в обекта електроенергия и съставили протокол, в който отбелязали вида и номера на електромера, констатираното техническо състояние, начин на свързване, констатираните показания на тарифите. Електромерът бил демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология. За резултатите от експертизата бил съставен констативен протокол №789/ 21.03.2019 г., в който били обективирани констатации, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики, достъп до вътрешността му не бил осъществяван, той отговарял на изискванията за точно измерване на електроенергията. Експертизата констатирала също софтуерна намеса в електромера, чрез която освен двете тарифи Т1 и Т2, действително потребената енергия се разпределяла и върху невизуализирана тарифа Т3, по която били отчетени 032817.6 kwh доставена електроенергия. Съдът отхвърлил възражението на ищеца, че извършеното в лабораторията на БИМ софтуерно прочитане на паметта на електромера не бил регламентиран способ за проверка на електромер, въведен в утвърдената за това методика. Посочил, че при липса друго посочено в методиката, на проверка и документиране подлежат констатираните по всички тарифи записвания и че няма основание да се счете, че лабораторията не е разполагала с механизъм за извършване на проверката. Съдът установил още, че въз основа на данните от експертизата ответникът извършил корекция на сметката за доставената в обекта на ищеца електроенергия за период от една година преди проверката и издал фактура № 02785911420/ 26.03.2019 г. за сумата 5 399,44 лв, съставляваща стойността на 032817 kwh електроенергия, отчетени на невизуализирания регистър. Въз основа на заключението на вещото лице на назначената по делото експертиза съдът приел, че електромерът е измервал и отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищеца електроенергия, но част от нея се е отчитала в третия активиран регистър Т3, чиито показания били невидими на дисплея. Нямало данни кога бил активиран невидимият трети регистър (останалите били активирани от производителя), а отчетеното в него количество електроенергия било остойностено от ответника по цени за технологични разходи. Съдът приел също, като безспорно между страните, че електромерът бил доставен от производителя му с активирани по задание на електроразпределителното дружество регистри и че този производител не доставял софтуер за активиране на регистри. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че между страните съществувало правоотношение, възникнало от договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия, като отмяната на влезлите в сила на 07.09.2014 г. Общи условия с решение от 20.01.2017 г. на Върховния административен съд било без значение, защото след отмяната възстановявали действието си предходните общи условия. Съдът посочил, че след отмяната на ПИКЕЕ (ДВ 98/ 2013 г.) и преди влизане в сила на нови ПИКЕЕ (ДВ бр.35/ 2019 г.) липсвала специална уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното, но в този случай следвало да се приложат общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. В съответствие с общата норма на чл.183 ЗЗД купувачът дължал доплащане на разликата на доставеното количество енергия, макар по грешка то да е било отчетено в по-малко и съответно да е била заплатена по-малка от реално дължимата цена. Извършеното софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие което част от действително потребената електроенергия не била отчетена от електроразпределителното дружество, имало за последица ангажиране на отговорността по чл.183 ЗЗД на потребителя. Затова доставената, но незаплатена електроенергия, изчислена като стойност от ответника по технологични цени в размер 5 399,44 лева, била дължима от ищеца по сключения договор за продажба на електроенергия и предявеният иск за несъществуване на това задължение бил неоснователен.

С оглед така очертания предмет на спора и държаните от въззивния съд мотиви, няма основания за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз. Въпросът за съответствието на разпоредбата на чл.629 ал.3 ГПК с чл.267 пр.3 ДЕС няма никакво отношение към предмета на делото, а Директиви 2014/32 от 26.02.2014 г. и 2004/22 на Европейския парламент и на Съвета уреждат задължения на държавите – членки във връзка с измервателните уреди и пускането им на пазара, което също е без каквато и да е връзка с предмета на делото. Въззивният съд изрично е приел за безспорно между страните, че електромерът е доставен от производителя му с активирани по задание на електроразпределителното дружество регистри и че ответникът няма софтуер за активиране на регистри.

Не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо като постановено по различни от твърдяните от страните и очертаните в доклада на първоинстанционния съд факти. Касаторът извежда доводи за недопустимост с твърдения, че спорното право е признато за съществуващо въз основа на факти, които не са заявени от ответника в отговора срещу исковата молба и които не са докладвани от първоинстанционния съд. Доколкото вземането е признато за възникнало и съществуващо на основание договор, по който е доставена, но не е заплатена електрическа енергия, а първоинстанционният съд в доклада си по делото е посочил, че ответникът претендира възникването на правото с твърдения за „ … потребена, но неотчетена ел. енергия…”, за касационната инстанция не възникват съмнения в допустимостта на постановеното решение. Неправилната квалификация на твърдяните правопораждащи факти (ако такава има) не е основание за недопустимост на постановения въз основа на надлежно заявените факти съдебен акт.

Няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и по поставените правни въпроси. Част от тях не обуславят решаващите изводи на инстанцията по същество. Необуславящ е въпросът за задължението на въззивния съд служебно да изследва съответствието на общите условия на договор, сключен между потребител и търговец, с разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП и съставляват разпоредбите на чл. 38а – чл.38з ЗЕ императивни материалноправни норми, защото съдът не е установил съществуването на спорното право въз основа на Общи условия на договор. Той е установил това право въз основа на доказаните твърдяни факти, които е подвел под хипотезата на чл.183 ЗЗД – наличието или не на общи условия по договора не обуславя изводите му за съществуване на спорното вземане. Необуславящ е и въпросът за задължението на въззивния съд, когато основава решението си на оспорен официален документ, да приеме документа за конвертиран в частен или да открие и проведе производство по оспорване на документа. Той не е бил поставен с отговора срещу въззивната жалба и затова не е разрешен в обжалваното решение, нито пък съдът е основал решението си на оспорен документ. Изводите си съдът е направил при съвкупно обсъждане на всички доказателства, ангажирани от страните във връзка с твърденията им за правнорелевантните факти.

Останалите поставени от касатора въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или на Съда на Европейския съюз, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването на тези въпроси има установена практика, според която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (срв. решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр. д.N 4265/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и цитираните в него). Съобразени са и постановките на тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, според което въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Ако дадената от първата инстанция квалификация на спорното право е неправилна, той е длъжен да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства само ако в първата инстанция на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. При правилно очертани с доклада по делото правнорелевантни факти и правилно разпределена доказателствена тежест такива указания въззивният съд не дължи. При липсата на приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, електроразпределителното дружество има право да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер. Специалната регламентация на отношенията в енергетиката със ЗЕ не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия, включително приложението на общата норма на чл. 183 ЗЗД (срв. решение № 150/ 26.06.2019 г. по гр. д.N 4160/ 2018 г., ІІІІ г. о., ВКС).

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора С. Д. В. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 72 от 09.03.2020 г. по гр. д.№ 8/ 2020 г.

ОСЪЖДА С. Д. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на „Енерго про продажби” АД, гр. Варна, [улица], ЕИК[ЕИК], 1 428 лв (хиляда четиристотин двадесет и осем лева) разноски по касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: