Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. И. Н. против решение 1438 от 07.03.2014 г., постановено по адм. дело 5246/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на К. И. Н. против заповед з-4853/01.04.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР отм. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение.
Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал.1, т. 7 и 10 от ЗМВР отм. във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. , като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР отм. административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство.
Законосъобразно съдът е прел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР.
Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР отм. и ППЗМВР отм. е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателствата и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея на 28.01.2013 г., както и му е дадена възможност да даде писмени обяснения. На 30.01.2013 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан, като обяснения от същия са дадени на 27.12.2012г. и на 04.01.2013 г., които са приети от дисциплинарно наказващият орган. Ето защо доводите на касатора за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР отм. , са неоснователни.
Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР отм. . Материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган на 30.01.2013 г., а заповедта е издадена на 01.04.2013 г. първият присъствен ден, на който изтича двумесечния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР отм. . Твърденията на касатора, че дисциплинарното нарушение не е открито на 30.01.2013 г., са неоснователни. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ ( чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР), което в случая е станало на 30.01.2013 г.
Доводите на касатора за допуснати нарушения, тъй като фактическата обстановка е установена с доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. В проведеното дисциплинарно производство са използвани доказателствени средства, които макар и да са събрани от друг орган могат да установят извършено дисциплинарно нарушение. Нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.
Неоснователни са и доводите, че дисциплинарното производство не е завършило. От събраните по делото доказателства е установено, че в резултат на проведеното дисциплинарно производство е изготвена обобщена справка и становище, като материалите са постъпили при компетентния орган, който в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР отм. е издал оспорената заповед, което е поставило край на дисциплинарното производство. Фактът, че спрямо служителят е образувано и наказателно производство е ирилевантен за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР отм. държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени, поради което едно и също деяние може да осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав на престъпление, за което се носи различна отговорност.
Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя са осъществени фактическите състави на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР отм. вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Възползвайки се от служебното си положение същият е получил материална облага от продажбата на удостоверения за техническа годност на оръжия на търговски дружества и физически лица, както и не е изпълнил задължението си по длъжностна характеристика да осигури съхраняването на въоръжението и боеприпасите в склада. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е участвал и в осигуряването и продажбата на незаконни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Действията на служителя са станали достояние на служители на МВР и на гражданите, с което е уронен престижа на службата. С. Н. е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.).
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1438 от 07.03.2014 г., постановено по адм. дело 5246/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ М. М. И.Д.