Производство по

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. С. М. от гр. Т. срещу решение 101 от 20.11.2014 г. по адм. дело 153/2014 г. на Административен съд гр. Л..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд гр. Л. е отхвърлил оспорването на касационния жалбоподател на заповед 109 от 12.05.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) гр. Т., потвърдена с решение ПН 0405/11 от 06.06.2014 г. на и. д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) гр. Л., с която заповед директорът на ДСП Тетевен е отказал да отпусне на касационния жалбоподател В. С. М. исканата от него еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). За да постанови този резултат съдът е приел, че "

от представената справка от Службата по вписванията Тетевен се установява, че през последните 5 години жалбоподателят е прехвърлил собственост срещу задължение за издръжка и гледане на своите син и внук, които са пълнолетни, трудоспособни и не са с увреждания (а)

освен това е прехвърлил чрез договор за дарение през последните 5 години собствеността върху жилищен имот в гр. Т. на своя син (и)

тези обстоятелства представляват законово регламентирана пречка (по чл. 10, ал. 1, т. 5 и т. 6а ППЗСП) за отпускане на еднократна социална помощ ".

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Отказът на директора на ДСП Тетевен бил мотивиран с това, че "

не са изчерпани всички възможности за издръжка от лицата по чл. 140 от...