Прието по отменения ГПК.

Министърът на правосъдието е направил искане пред ВС да издаде тълкувателно решение по реда, предвиден в чл. 212 ГПК, по следните въпроси, които на практика не се решавали еднакво от съдилищата:

1. Може ли в производства по финансови начети, образувани в граждански дела, да се отчитат веществени липси със свидетелски показания.

2. Може ли по същите производства съдът при постановяване на решението да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на начетеното лице или на други обстоятелства (чл. 191 ГПК).

3. Може ли по същите производства под формата на възражение да се извършва компенсация на ликвидно вземане на начетеното лице към общественото предприятие (съображения за процесуална икономия, за да не тече лихвата по същата сума).

4. Може ли да се привлича трето лице-помагач (чл. 175 ГПК) в производствата за финансови начети.

5. Когато с ревизионния акт е начетено само едно лице, но за причинената щета отговаря солидарно и друго лице, може ли последното да се привлече като граждански ответник. Ако може, трябва ли съгласието на ищеца.

ВС, за да се произнесе по поставените въпроси, взе предвид следното:

1. В системата на нашия ГПК производството за финансови начети (глава XXXI ГПК) е отнесено към особените искови производства - част трета на ГПК.

По общо правило всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму. В случаите на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Всеки гражданин, комуто като работник или служащ или на каквото и друго основание е поверено за пазене, управление или за ползване обществено имущество (пари, вещи и др.), принадлежащо на държавата, на кооперация или на друга обществена организация, е длъжен да се отнася най-грижливо, за да го запази от повреждане, разпиляване, липси и др.

Надлежно оправомощеното юридическо лице (държавата, държавното учреждение или предприятие, кооперацията, обществената организация), пред което отговаря работникът или служителят, може с иск по общия исков ред да потърси поверените вещи или тяхната равностойност в пари от отговорните лица в случаите, когато не е извършено престъпление или когато не са налице условията за налагане на намален паричен начет от министъра на финансите.

Указът за финансовия контрол, ПМС № 2913 от 1951 г., Кодексът на труда (КТ) (чл. 95 и сл.) и чл. 299 и сл. ГПК предвиждат особено исково производство по финансови начети, в рамките на което държавните, кооперативните и обществените организации и учреждения могат да осъществяват по-бързо и по-ефикасно правата си в защита на обществената собственост.

Производството по финансови начети се образува въз основа на ревизионен акт за начет, съставен от органите на финансово-ревизионното управление при Министерството на финансите или органите на вътрешноведомствения контрол, изпраща се на съответния народен съд, ако начетът е до 200 000 лв.; на съответния окръжен съд, ако начетът е над 200 000 лв. (сега 8000 лв.), или на особените съдилища при МНО, при МВР или по транспорта, ако начетът е установен при финансова ревизия в тия ведомства (чл. 299 ГПК).

Съдът е длъжен да съобщи на задължените лица за постъпването на ревизионния акт, за точния размер на констатираните вреди и дава на същите двуседмичен срок, за да направят своите възражения срещу ревизионния акт (чл. 300 ГПК).

След това делото се разглежда в открито съдебно заседание по общия ред с призоваване на страните. Страни по това исково производство са: ищец - държавата, държавното учреждение или предприятие, кооперацията или обществената организация, на които е причинена вредата, и ответници - лицата, които са задължени да обезщетят ищеца за причинената му вреда - задължените по ревизионния акт лица.

На общо основание ищецът по това производство трябва да установи обстоятелствата, от които произтича искът му, а ответникът да докаже своите възражения съгласно разпоредбите на чл. 109 ГПК и чл. 127 ГПК. Вярно е, че съгласно чл. 301, ал. 2 ГПК фактическите констатации в ревизионния акт за начет се считат истински. Ищецът не следва да представя други доказателства за тия факти (чл. 128 ГПК). Но това важи само до доказване на противното било по инициатива на съда, било по инициатива на задълженото лице. Както във всяко гражданско и наказателно дело, така и по производството за финансови начети съдът е длъжен да дири и да установи обективната истина с всички допустими доказателствени средства по ГПК. Няма никаква пречка в правилата на ГПК за допустимост и на свидетелски показания за опровергаване на фактически констатации, направени в ревизионния акт, и за установяване на веществени липси. Понеже в случая се касае за виновни или небрежни действия (или бездействия) на задължените лица или до действия (бездействия) и факти от значение по делото, извършени от трети лица, най-често тия действия и факти могат да се установят именно със свидетелски показания, разбира се, при ограниченията на ГПК за допустимостта на свидетелските показания.

Относно констатациите за повреди и разваляне на стоки следва да се съблюдават условията и изискванията на трудовия договор между работодателя - организация, и работника и служителя за начина и формата на тези констатации, а така също и всички правилници, наредби, инструкции и др., които работодателят със знанието на трудещите се или на тяхната профорганизация е издал за регламентиране на условията и охраната на труда, отчитането на поверените материали и др.

2. Все с оглед на изказаните по-горе съображения няма никакви пречки, щото съдът при постановяване на решението да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на начетеното лице или с оглед на други обстоятелства, които убеждават съда, че такава разсрочка ще е полезна и необходима за страните по спора (чл. 191 ГПК).

Разпоредбата на чл. 191, ал. 2 ГПК е от процесуален характер. Като изхождаме от основанието на иска, предмета и характера на спора, качеството на страните, участващи по делото, не можем да й придадем такова значение, че да се изключи приложението на този текст. Съдът е длъжен по всяко дело, по което е направено искане да се отсрочи или разсрочи изпълнението на решението, да обсъди и прецени всички данни и доказателства и с оглед на имотното състояние на страната и на всички други обстоятелства по делото да реши въпроса за разсрочката или отсрочката по чл. 191, ал. 1 ГПК. Съдът не може да отхвърли това искане само защото основанието на иска е непозволено увреждане или начет, само защото ищецът е държавата или друга обществена организация или по друга подобна процесуална причина. Но като се има предвид, че начетените лица дължат да обезщетят държавните учреждения или предприятия или някои други обществени организации за претърпени от тях вреди и загуби поради виновни, умишлени или небрежни действия на същите начетени лица, че по тия производства се дава гражданскоправна защита на обществената собственост и че въобще обществените организации са живо заинтересовани за точното и навременното изпълнение на тия задължения, би следвало съдилищата с голяма предпазливост да прилагат разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ГПК. Такава предпазливост особено се налага в случаите, когато вредите се дължат поради липса на пари и други материали, поверени на служещите в търговските, кредитните, промишлените и други подобни организации.

3. Задълженото лице като ответник по производството за финансови начети може да се брани с всички възражения и средства, допустими за отбраната на ответника срещу предявения иск. Той може да отрича правото на ищеца да противопостави и доказва факти, които опровергават иска по същество, може да установява, че не е възникнало правото на ищеца, че то е погасено с давност, може да прави процесуални възражения. Най-после ответникът може да се брани срещу предявения иск, като прави възражения за компенсация. В такъв случай ответникът трябва да установи, че има насрещно ликвидно по основание и размер изискуемо вземане срещу увреденото държавно предприятие, учреждение или обществена организация, че са налице изискванията на чл. 76 ЗЗД, условията на чл. 109 ГПК и че не се намираме при ограниченията за прихващането по чл. 105 ЗЗД. Съдът е длъжен в тоя случай да разреши всички искания и възражения на страните и неговото решение влиза в сила по отношение на всички искания и възражения, включително и тия за прихващанията (чл. 221, ал. 2 ГПК).

4. Вярно е, че разглеждането на делото за производство по финансови начети става в открито съдебно заседание по общия съдопроизводствен ред съгласно чл. 301 ГПК. Но все пак това дело си остава особено исково производство, нормирано по глава ХХХI ГПК, основната задача и цел на което е да се даде бърза и ефикасна гражданскоправна защита на обществената собственост. Цялото общество е живо заинтересовано да се възстановят бързо и срочно отклонените средства, предмет на правна защита по това производство.

Предявяването на насрещния иск (чл. 104 ГПК), както и привличането на трети лица по делото за финансови начети разкриват възможността наред с особеното производство по финансови начети да се разгледа и реши и един обикновен граждански спор (чл. 104 ГПК и чл. 175, ал. 2 ГПК) и с това да се осуети основната задача (цел), поставена пред това особено производство - бърза и ефикасна гражданскоправна защита на обществената собственост.

С оглед на това следва да се приеме, че процесуално е недопустимо по делото за финансови начети да се предяви насрещен иск (чл. 104 ГПК) или да се привлече трето лице по делото (чл. 175 ГПК).

5. Ревизионният акт и писмото на държавното учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация, с което актът и другите материали се изпращат на съда, заместват исковата молба. Те определят фактическото основание на иска, обстоятелствата от които произлиза правото на ищеца. В тях са конкретизирани по размер предметът на иска - петитумът; най-после в писменото искане и в ревизионния акт са посочени и страните по това особено исково производство. Ищецът може да иска изменение на иска, засягащо основанието, предмета и страните по спора при спазване на наредбите на чл. 116 ГПК и чл. 117 ГПК. Ако по ревизионния акт е начетено само едно лице и само то е посочено като ответник по делото за финансов начет, а по делото се разкрие, че за причинената щета отговарят солидарно и други лица (едно или повече лица), то тези лица по искане на ищеца - увреденото държавно учреждение (предприятие), кооперация или обществена организация, могат да бъдат привлечени като нови ответници при условията на чл. 117, ал. 3 ГПК.

По тия съображения Върховният съд, ОСГК, съгласно чл. 17 от Закона за устройство на съдилищата и чл. 212 ГПК издава следното тълкувателно решение:

1. В производствата за финансови начети, образувани в гражданско дело съгласно чл. 299 и сл. ГПК, са допустими свидетелски показания за отчитане на веществени липси и въобще за опровергаване на фактическите констатации по ревизионния акт при ограниченията за допустимостта на свидетелските показания по ГПК.

2. Съдът може по същите производства при постановяването на решението да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на начетеното лице или на други обстоятелства съгласно чл. 191 ГПК.

3. По същите производства може под формата на възражение да се извършва компенсация на ликвидно по основание и размер и изискуемо вземане на начетеното лице към увреденото предприятие - чл. 109 ГПК и чл. 221, ал. 2 ГПК.

4. По същите производства не може да се предявява насрещен иск и да се привлича трето лице-помагач при условията на чл. 175 ГПК.

5. Когато с ревизионния акт е начетено само едно лице, но за причинената щета отговарят солидарно и други лица (едно или повече), тия лица могат да бъдат привлечени като нови граждански ответници и по искане на ищеца - увреденото държавно учреждение (предприятие), кооперация или обществена организация, при спазване на изискванията на чл. 117, ал. 3 ГПК.