Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. П. А. от гр. В. Т. срещу решение 183 от 15.04.2013 г. по адм. дело 1245/2012 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. 233/04.12.2012 г., издадена от полицейски орган при РУП П. Т. на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на първоинстанционното решение с твърдение, че "е в несъответствие със събраните доказателства", т. е. необосновано. Допълнителни съображения за неговата неправилност на посоченото касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК са развити в писмена защита.

Ответникът - издател на процесната заповед, не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Фактическата обстановка е правилно изяснена от АС - В. Т.. При постановяване на решението са обсъдени всички релевантни за правния спор доказателства, обосновали извода за законосъобразност на заповедта за задържане. Административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, като съдържа задължителните реквизити съгласно приложимата нормативна уредба, в т. ч. фактическото и правно основание за издаването й. Не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалния закон. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, като нямат характер на наказание за осъществено поведение в разрез със законовите изисквания. В конкретно приложената хипотеза по т. 2 задържането е предприето, като след надлежно предупреждение е попречено на полицейския орган да изпълни задълженията си. Поради това е обоснован извод за изпълнение на предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Установено е от доказателствата, че след надлежно предупреждение лицето Ангелов е препятствал извършването на проверка на друго лице, което в качеството му на водач е извършило нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Автомобилът, в който е пътувал жалбоподателят, управляван от негова приятелка, е спрян от униформени полиции със служебна кола за проверка поради несъобразяване със знак "стоп." Служителите са поискали документите на водача, като са се представили поименно, което обстоятелство същата категорично потвърждава. Т. А. е излязъл от колата и се е опитал да възпрепятства изпълнението на служебните задължения от страна на полицаите, като им е искал представяне на служебни карти, въпреки че същите са носели освен униформа и полицейски знак, и са ползвали радиостанция. Единият от полицаите е поискал документи за самоличност на Ангелов, което нареждане същият е отказал да изпълни и продължил да спори със служителите на МВР, изразявайки съмнения относно тяхната легитимност като такива. След повторно предупреждение да не пречи за извършването на проверката, жалбоподателят е бил задържан за няколко часа в РУП.

При така установеното, настоящата инстанция споделя правните изводи на адмнистративния съд, че поведението на жалбоподателя представлява възпрепятстване на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, което обосновано е довело до прилагане на принудителната административна мярка задържане за 24 часа съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Изложените от Ангелов доводи и възражения не обосновават различно заключение по съществото на спора.

Следователно не е налице поддържаното касационно основание за отмяна и решението следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният аминистративен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 183 от 15.04.2013 г. по адм. дело 1245/2012 г. по описа на Административен съд - В. Т. . Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. Д.Д.