С решение от 22.05.2015 г. по адм. д.1236/2015 г. Върховният административен съд, V отделение е отхвърлил жалбата на В. В. Н. срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 53 от протокол 62/18.12.2014 г.

Решението се обжалва с касационна жалба от В. Н.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и несъотвествие с целта на закона. Направено е искане за спиране изпънението на решението на Висшия съдебен съвет на основание чл.166, ал. 2 АПК.

Ответникът по касационната жалба Висшият съдебен съвет я оспорва. Оспорва и искането за спиране на изпълнението на административния акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила и искането за спиране да бъде отхвърлено.

Върховният административен съд обсъди доводите в касационната жалба и искането за спиране на изпълнението на решението на Висшия съдебен съвет и установи следното.

По искането за спиране предварителното изпълнение на решението на Висшия съдебен съвет. Искането е неоснователно.

Съгласно чл. 323, ал. 2 от Закона за съдебната власт жалбата срещу решенията на Висшия съдебен съвет не спира изпълнението им. Предварителното изпълнение е допуснато по закон.

Съгласно чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, направилият искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение следва да установи и докаже, че то може да му причини значителна или труднопоправима вреда.

В искането на жалбоподателката Николова липсват фактически твърдения, обосноваващи възможността за настъпването на значителна или труднопоправима вреда. Не са представени никакви доказателства в тази насока.Естеството на наложеното наказание, свързано с частично намаляване на дохода на жалбоподателката не е основание за спиране на допуснатотото по закон предварително изпълнение.

Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението на Висшия съдебен съвет следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По касационната жалба.

С оспореното пред Върховния административен съд, V отделение решение на Висшия съдебен съвет на жалбоподателката Николова е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20% за срок от една година и шест месеца" за нарушение на чл. 307, ал. 4,т. 2 от Закона за съдебната власт.

Върховният административен съд, V отделение е приел, че решението на Висшия съдебен съвет е правилно.Определеното от него дисциплинарно наказание е в съотвествие с разпоредбата на чл. 309 ЗСВ.

При постановяване на решението тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал нарушение на закона.

Като съществено процесуално нарушение на съда в касационната жалба е посочено обстоятелството, че данните от извършената ревизия на Националната следствена служба не били обсъдени на общо събрание на същата.

Посочените обстоятелства не представляват нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от първоинстанционния съд при постановяване на решението. Това оплакване е било направено и пред първата инстанция като допуснато нарушение в административното производство. Обсъдено е от първоинстанционния съд, като е прието че не е допуснато нарушение, тъй като всеки от проверяваните при ревизията магистрати са имали възможност да се запознаят с констатациите на ревизията и да направят своите възражения. Посочените в касационната жалба фактически твърдения не представята касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - постановено решение от първоинстанционния съд при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон.

При разглеждане на делото от първата инстанция фактическите и правни обстоятелства са установени в съотвествие с изискванията на закона. Обосновано е прието, че неоправданото забавяне на досъдебните производства представлява бездействие, което се квалифицира като дисциплинарно нарушение съгласно чл. 307, ал.4,т. 2 ЗСВ. Досъдебните производства, по които е допуснато бездействие от страна на жалбоподателката Николова, както времето на това бездействие извън определените от закона срокове са установени детайлно в дисциплинарното производство и по отношение на фактите не е имало спор.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че нарушението е извършено виновно. Не са представени нито доказателства, нито са направени твърдения за непреодолими обективни причини, довели до бездействието на жалбоподателката по посочените досъдебни производства. На жалбоподателката Николова като магистрат са известни негативните последици от неоправдането забяване на производствата в рамките от четири до десет месеца.

Законосъобразно и обосновано Върховният административен съд, V отделение е приел, че наказанието на жалбоподателката е определено при спазване на изискванията на закона. Това е разпоредбата на чл. 309 от специалния Закон за съдебната власт, който определя критериите за определяне вида и размера на на дисциплинарното наказание. На жалбоподателката е наложено третото по степен на тежест вид наказание след дисциплинарното уволнение и понижаването в ранг. При определянето на размера му са взети предвид всички обстоятелства, предвидени в закона за това - тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено.Наказанието е определено, като е взето предвид и обстоятелството, че в хода на дисциплинарното производство досъдебните производства са довършени. Взета е предвид натовареността на жалбоподателката спрямо останалите магистрати в звеното, в което тя работи. Определението наказание е справедливо.

Принципът за съразмерност по чл.6 АПК и несъотвествието с целта на закона не представляват касационни основания по чл. 209 АПК. Разпоредбата на чл. 6 АПК е относима към издаването на административен акт и неговото изпълнение, а несъотвествието с целта на закона е основание за оспорване на административните актове. По тези съображения доводите в касационната жалба в тази насока не следва да се обсъждат.

Решението на тричленният състав на Върховния административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд - РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на В. В. Н. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решение на Висшия съдебен съвет по т. 53 от протокол 62 от 18.12.2014 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.05.2015 г. по адм. д.1236/2015 г. на Върховния административен съд, V отделение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Ч./п/ С. Й./п/ А. К./п/ Г. К.

С.Й.