Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. против решение 2344 от 08.04.2014 г., по адм. дело 330/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед РД 09307/13.11.2012 г. на заместник - председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с която служебното правоотношение на Георгиев е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено изцяло и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на административния орган да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът заместник - председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Административният акт е издаден от компетентния орган. Същият е подписан от заместник - председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по време, през което изпълнява функциите на председателя, включително тези на орган по назначаването, поради отсъствие на последния съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 16, т. 9 от Правилника за устройството и дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност отм. . Заповедта е постановена в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила.

Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена в съответствие със закона, тъй като условията на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал.1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя са осъществени. По делото е установено е, че жалбоподателят е назначен като държавен служител за първи път (декларация от 03.09.2012 г.) на длъжност служител по сигурността на информацията", в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Длъжността е експертна с длъжностно ниво 1Б по Класификатора на длъжностите в администрацията и за заемането й освен висше образование с образователна степен магистър, каквито Георгиев притежава, се изисква и ниво на достъп за работа с класифицирана информация строго секретно съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), видно от представената длъжностната характеристика. Към датата на назначаване 01.09.2012 г. (заповед РД 09-133/ 24.08.2012 г.) Георгиев не притежава такова ниво на достъп до класифицирана информация, тъй като срокът на издаденото по-рано разрешение 39354 е изтекъл на 18.05.2012 г. Разрешение за достъп до класифицирана информация служителят не притежава и към датата на прекратяване на служебното правоотношение на 13.11.2012 г. със заповед РД 09 307/13.11.2012 г., предмет на оспорване, тъй като Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) отказва да му издаде такова разрешение (отказ 29/ 30.10.2012 г. ).

При тези данни законосъобразно първоинстанционния съд приема, че изискванията на чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие със закона. Разпоредбата на цитирания текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията, към лицата за заемане на държавна служба (чл.7, ал.1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случая правилно е преценено, че жалбоподателят е назначен на държавна служба без да отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността нарушение по чл. 7, ал.1, т. 6 от ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Жалбоподателят Георгиев е назначен на длъжността служител по сигурността на информацията в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, без да притежава необходимото ниво за достъп до класифицирана информация, предвидено съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗЗКИ. Според последната норма ръководителят на организационната единица назначава служител по сигурността на информацията след получаване на разрешение за достъп на това лице до класифицирана информация, издадено от ДКСИ .

В случая издаденото на Георгиев разрешение за достъп до класифицирана информация към датата на назначаване на държавна служба е изтекло, ново такова не е издадено на служителя, а по направеното в този смисъл искане ДКСИ постановява отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Следователно, както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение жалбоподателят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Това предпоставя и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение на Георгиев на основание чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл. Ето защо като достига до заключение, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, съставът на Административен съд София град постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Възражението на касатора, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение отказът на ДКСИ да издаде разрешение не е влязъл в сила, поради което изискването на чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл не е било изпълнено, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на 69 от ЗЗКИ отказът на ДКСИ да издаде разрешение за достъп до класифицирана информация не подлежи на обжалване. Поради това следва да се приеме, че отказът на ДКСИ да издаде на Георгиев разрешение за достъп до класифицирана информация е влязъл в сила с постановяването му на 30.10.2012 г. Следователно и към датата дата на прекратяване на правоотношението 13.11.2012 г. служителят не е отговарял на специфичните изисквания за заемане на длъжността, а правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормата на чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл.

Представените пред касационната инстанция доказателства за оспорване на отказа на ДКСИ са без значение с оглед цитираната погоре разпоредба на чл. 69 от ЗЗКИ, която изключва контрола върху актовете на комисията, а също и поради обстоятелството, че тези доказателства не са представени своевременно пред първата съдебна инстанция и въз основа на тях не са направени фактически констатации. Посочените документи са насочени към установяване на нови факти, което в касационното производство е недопустимо по арг. от чл. 220 от АПК.

Възражението на касатора за необоснованост на атакувания съдебен акт също е неоснователно.

Изводите на първоинстанционния съдебен състав са в съответствие със събраните по делото доказателства. При установяване на начално несъответствие със специфичните изисквания за заемане на държавната служба, което към момента на издаване на административния акт продължава да съществува, съдът стига до правилното заключение, че са налице условията за прекратяване на служебното правоотношение на Георгиев на посоченото в оспорената заповед основание. Съображенията на съда в тази насока са изградени върху верен и точен анализ на всички факти и обстоятелства по делото, включително след обсъждане на доказателствата за първоначално назначаване на служителя на държавна служба и липсата на доказателства към този момент същият да притежава съответното ниво за достъп до класифицирана информация. Взет е предвид и последвалият отказ на ДКСИ да издаде разрешение за достъп до класифицирана информация, който мотивира заключението, че неспазването на изискванията за заемане на длъжността съществува и към датата на прекратяване на правотношението. Събраните доказателства налагат извода за изпълнение на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл във вр. с чл.- 7, ал.1, т. 6 от ЗДСл, чието кумулативно осъществяване е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Това мотивира и крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал., т.1, пр.1 от Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касационният жалбоподател следва да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество сумата 340.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 2344 от 08.04.2014 г. по адм. дело 330/2014 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА

Г. С. Г. от гр. С. да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, гр. С., ул. Г.С. Р. 112 сумата 340.00 (триста и четиридесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

М.М.