Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. К., от град Харманли, срещу решение 55/29.04.2014 г. по адм. д. 58/2014 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 354/06.02.2014 г., издадена от директора на ОД на МВР-Хасково. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като навежда доводи за необоснованост, материално правна незаконосъобразност . Иска се отмяната му.

Ответникът по касационна жалба - Директора на ОД на МВР-Хасково, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК

, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Каракостов срещу заповед 354/06.02.2014 г., издадена от директора на ОДМВР-Хасково, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ,

чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/

прекратява служебното правоотношение на служителя поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. С влязла в сила присъда 363/04.12.1998 г. по НОХД 363/1998 г. по описа на Военен съд-П. Е. К. е признат за виновен за извършено умишлено престъпление от общ характер-по чл.131,т.1 и т.2, във вр. с чл.130,ал.1 НК и на основание чл. 55, ал. 1,,т.2 б. "б" НК

- е наложено наказание - Глоба, в размер на 10 000 лева, поради което не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР

за заемане на държавна служба в системата на МВР. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, при правилно приложение на материално правните разпоредби.

Решението е правилно. Доводите на касатора за липса на основание за освобождаване от служба, както и че последиците от административното наказание са заличени са неоснователни. Предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР

за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно разпоредбата, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР

, едно от които е държавният служител да е осъден. От анализа на чл. 245 от ЗМВР

следва да се направи извод, че към служителите на МВР се поставя изискването във всеки един момент от изпълнението на службата да отговарят на поставеното с чл. 179, ал. 1, т 2 от ЗМВР

изискване. Това е и причината, поради която в първата хипотеза на същия текст, изрично е посочено, че служител на МВР може да бъде лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и поради която няма предвиден законов срок и при освобождаване от наказателна отговорност по

чл. 78а от НК

, след изтичането на който, последиците от съдебното решение се заличават с оглед изискванията за заемане на държавна служба по

ЗМВР

.

С разпоредбите, послужили като основание за издаване на оспорената заповед се създават единни критерии за заемане на държавна служба в МВР към всички служители във ведомството, независимо от времето на назначаването им. Критерият - неосъждано лице, независимо от реабилитацията, между другото важи в пълна сила за всички правозащитни и право охранителни органи. Същият е завишен/изключва реабилитацията и то във всичките й проявени форми /, за да отговори в най пълна степен на обществените изисквания към тези органи и лицата влизащи в състава им. Именно израз на всичко това е изричното законодателно уреждане - служба в МВР да заема, само лице, което не е осъждано, независимо дали същото е реабилитирано по смисъла на наказателните закони .

С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховния административен съд, състав на Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 55/29.04.2014 г. по адм. д. 58/2014 г. на Административен съд Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ Е. М.

Е.М.