Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Клуб за защита на интересите на населението, гр. С., кв. "Горна баня", подадена чрез председателя В. И. В., против решение 2798/28.04.2014 г. по адм. дело 6154/2013 г. на Административния съд София-град, второ отделение, 31-и състав. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не е спазена разпоредбата на чл. 12 от Конституцията на РБ, уреждаща правото на гражданите да се сдружават в защита на своите интереси. Излага твърдения, че съгласно националното законодателство некачествена услуга не се заплаща и в Р. Б. няма държавна институция, която да защитава интересите на потребителите.

Ответникът по касационната жалба Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Велчева. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Решението е правилно и законосъобразно. В представено писмено становище по делото твърди, че изложените от касационния жалбоподател аргументи не са относими по конкретното дело.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Видно от данните по делото, жалбоподателят е уточнил, че претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействие на ДКЕВР (сега КЕВР), която е посредник между гражданите физическите лица Д. В. и Г. В., и "Топлофикация-София" ЕАД при получаване на некачествена услуга. Налице са доказателства, че административното производство между Г. В. и ДКЕВР е приключило с издаване на решение на административния орган, който е указал на "Т. С. ЕАД да подмени абонатната станция и преписката е прекратена. Жалбоподателят не е участвал в това административно производство и се явява трета страна по спора. По отношение на него липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ДКЕВР за имуществени вреди в резултат на заплащане от граждани членове на сдружението, на некачествени услуги. Сдружението не е абонат на "Т. С. ЕАД и не е налице причинно-следствена връзка между действията или бездействията на дружеството и претендираните имуществени вреди.

Върховният административен съд трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Административният съд София-град, е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Клуба за защита на интересите на населението, гр. С., кв. "Горна баня", чрез председателя В. И. В., срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР) за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди поради незаконосъобразно бездействие на ответника и неупражняване на контрол по отношение на "Т. С. ЕАД, в резултат на което членове на клуба собственици на ап. 17 и 27 в бл. 417, вх. "Б", ж. к. "Люлин" гр. С., са заплащали за качествена услуга, а са получавали некачествена услуга за периода от подаването на жалба вх. Е-11Г-00-14/28.02.2011 г. от Г. В. до ДКЕВР до произнасянето по нея с писмо изх. Е-11Г-00-14/05.07.2011 г. на ДКЕВР. Претендира обезщетение в размер на 2000 лв. ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение Административният съд София-град, е отхвърлил предявения иск. Приел е, че правомощията на ДКЕВР по чл. 22 от ЗЕ по отношение на топлопреносното предприятие предполагат издаването на административен акт. С оглед на това не е налице бездействие на регулаторния орган по чл. 256257 АПК, които уреждат хипотезите на фактически бездействия на администрацията. Съдът е посочил в мотивите, че за ищеца не е настъпила вреда. От доказателствата става ясно, че Клубът за защита на интересите на населението не е бил абонат на "Т. С. ЕАД и не е заплащал услуги по сключен договор. Съображенията за доставка на некачествена услуга на членове на сдружението са неотносими към претендираните вреди от самото сдружение. Поради тези съображения не е налице и причинно-следствена връзка между действия и бездействия на ответника и претендираните вреди, доколкото те са опосредени от действия на "Т. С. ЕАД, от което самите абонати могат да търсят обезщетение по гражданскоправен ред.

Решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил логически обосновани изводи след анализ на фактите по делото и е приложил правилно материалния закон.

Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по касационната жалба. Законът изисква установяването на конкретни имуществени вреди, причинени на сдружението, които са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия на Комисията по енергийно и водно регулиране. Не само от доказателствата по делото, но и от самите твърденията на ищеца в исковата молба (конкретно в уточняваща молба от 28.10.2013 г.) става ясно, че вредите са причинени на собствениците на ап. 17 и 27 в жилищен блок 417, вх. "Б", ж. к. "Люлин". Тези твърдения водят до извод, че дори и да са настъпили вреди от действия или бездействия на ответника, то те са причинени на собствениците на посочените два апартамента, а не на сдружението, на което физическите лица са членове. Ищецът не е обосновал по никакъв начин, че от воденото административно производство между ДКЕВР и Г. В. е понесъл имуществени вреди. Правилни са изводите на съда, че претенцията в случая може да се предяви само от физически лица на собствено основание, но не и от сдружението.

В съответствие със закона е и изводът на съда, че своите правомощия КЕВР упражнява чрез издаването на административни актове. При липсата на произнасяне от страна на административния орган подлежи на обжалване мълчаливият отказ за произнасяне. Но комисията не упражнява действия по отношение дейността на топлопреносното дружество, които по своя характер и по смисъла на чл. 256257 АПК са фактически действия.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 12 от Конституцията на РБ. Общо уреденото право на сдружаване на гражданите не означава, че сдруженията могат да упражняват всички права, включително и процесуални, които законът признава на физическите лица. Правата на гражданите и на юридическите лица следва да се предявяват по основание и ред, уредени в специалните материални и процесуални закони.

В настоящото производство съдът е приложил правилно разпоредбите на чл. 256257 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2798/28.04.2014 г. по адм. дело 6154/2013 г. на Административния съд София-град, второ отделение, 31-и състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Б. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Р./п/ Р. Л. В.О.