Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:С. Б. А. А. при секретар А. С. А. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаС. Б. по адм. дело № 3474/2021

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Г., чрез адвокат В. Б., против решение № 6/12.01.2021 г., постановено по адм. дело № 270/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена исковата му молба за присъждане на неимуществени вреди над уважения размер от 200 лева до пълния предявен такъв от 1000 лева, както и в частта, с която в полза на Столична дирекция на вътрешните работи са присъдени разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради и което се иска отмяната му.

Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима, а по същество е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, изложените изводи от съда са обосновани.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от Л. Г. против Столична дирекция на вътрешните работи /[Фирма 1]/ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 730 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред две съдебни инстанции в размер на 650 лева и разходи за преводачески услуги в размер на 80 лева, направени в производствата по НАХД № 13593/2018 г. по описа на Софийски районен съд и КНАХД № 12047/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, образувани във връзка с оспорване на Наказателно постановление № 16-4332-004903/31.05.2016 г., издадено от зам.-началника на отдел „Пътна полиция“ при[Фирма 1]. С исковата молба се претендира и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, изразяващи се в психически дискомфорт, негативни емоции и неприятни усещания от незаконно вменена вина.

С Наказателно постановление № 16-4332-004903/31.05.2016 г., издадено от зам.-началника на отдел „Пътна полиция“ при[Фирма 1], на Л. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на осн. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането за нарушение, извършено на 01.03.2016 г., изразяващо се в управление на МПС - товарен автомобил, собственост на Л. Т., във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Посоченото НП е оспорено от Глухкин пред Софийски районен съд, по повод на което е образувано НАХД № 13593/2017 г. по описа на съда. В производството пред СРС, ищецът е представляван от адв. М. М., на който са заплатени 300 лева в брой, съгласно приложен към делото на СРС Договор за правна защита и съдействие от 13.07.2017 г.

С решение от 09.10.2018 г., постановено по НАХД № 13593/2017 г. по описа на СРС наказателното постановление е потвърдено, поради което Л. Г. подал касационна жалба до АССГ, по повод на която е образувано КНАХД № 12047/2018г. по описа на съда. В касационното производство ищецът е представляван отново от адв. М., по повод на което му е заплатена сума от 350 лева в брой за адвокатско представителство, съгласно приложен по делото на АССГ Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2019 г. По повод съдебното производство Глухкин представил доказателства, на които е било необходимо извършването на легализирам превод – Полица № 72.540.933 „Автомобилна застраховка“ за сключен договор за застраховка гражданска отговорност за процесния автомобил за периода 01.12.2015 г. – 30.11.2021 г. със застраховател в гр. Цюрих, Швейцария; Удостоверение за валидност на регистрацията на автомобила, издадено от Министерство на икономиката и вътрешните работи - Цюрих, Швейцария; Писмо с данни за собственика на автомобила, издадено от Служба за контрол на автомобилния транспорт на кантон Ааргау, Швейцария. И трите превода са извършени от ЕТ „Б. Д.“, по повод на което ищецът е заплатил общо сумата от 80 лева. С решение № 578/30.01.2019 г. по КНАХД № 12047/2018 г., Административен съд – София-град отменил решението на СРС и съответно отменил и оспореното наказателно постановление.

За доказване на претърпените от Л. Г. неимуществени вреди в съдебното производство пред АС - Кюстендил е разпитан свидетел, който посочил, че ищецът е бил притеснен и тревожен, поради това, че поради отнемане на документите на автомобила не е могъл да се придвижи и е пропуснал да сключи уговорена сделка, поради това, че автомобилът останал на околовръстния път без надзор, а впоследствие и поради това, че неправомерно е бил наказан с издаденото НП за нарушение, което не е извършил.

Въз основа на така установеното от правна страна съдът приел, че исковата претенция е изцяло основателна по отношение на претендираните имуществени вреди в общ размер на 730 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, но частично основателна по отношение на твърдените неимуществени вреди. Следва да се посочи, че в осъдителната си част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С оспорената в настоящото производство част от решението, съдът е отхвърлил исковата молба в частта ѝ, с която се претендират неимуществени вреди в размер над 200 лева до пълно предявения такъв от 1000 лева, изразяващи се в психически дискомфорт, негативни емоции и неприятни усещания от незаконно вменена вина.

За да отхвърли исковата молба в тази ѝ част съдът е приел, че от събраните свидетелски показания се е доказало, че Л. Г. е бил емоционално напрегнат и разочарован от това, че въпреки липсата на извършено административно нарушение, срещу него е издадено Наказателно постановление № 16-4332-004903/31.05.2016 г., но предвид вида, степента и продължителността на негативните изживявания, които не са особено съществени и дълготрайни, и съобразно чл. 52 ЗЗД, исковата претенция следва да се уважи в размер от 200 лв., като за разликата до 1000 лева искът е отхвърлен.

С оглед изхода от спора, и съобразно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в полза на[Фирма 1] са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, а съразмерно уважената част от иска в полза на Л. Г. са присъдени 235 лева разноски.

Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон.

Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. По делото са доказани вреди, представляващи психически дискомфорт, негативни емоции и неприятни усещания от незаконно вменена вина, като тези вреди са нормална последица от отмененото наказателно постановление. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При преценка размера на обезщетението следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, Глухкин си е осигурил нужната професионална подкрепа от адвокат при водене на делата. Следва да се посочи, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че ищецът е преживял във висока степен твърдените от него негативни емоции, което съответно да е довело до трайно увреждане на здравето му. Ето защо размерът на обезщетението от 200 лева, определен от първоинстанционния съд, е справедлив и обоснован за претърпените вреди.

По отношение на присъдените в полза на[Фирма 1] съдебни разноски следва да се посочи, че в чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ е посочено, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения, обжалваната част от решението е правилна и следва да бъде оставена в сила.

С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/12.01.2021 г., постановено по адм. дело № 270/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Л. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Светлана Борисова

/п/ Аглика Адамова