Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на

С. С. Б., Д. С. Б., С. Е. С., Р. Х. Р., Т. Р. и Е. Х. Ц. срещу решение № 145 от 1.04.2010 г. по адм. дело № 63 по описа за 2010 г. на административния съд - Благоевград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "МДТ" - община Б.д не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна по чл.210 от АПК.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е било писмо изх. № 70-00-3216 от 6.01.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" - община Б.д. Същото е издадено в резултат на отправена молба със същия входящ номер от 17.12.2009 г. от жалбоподателите, сега касационни жалбоподатели, за промяна на декларираните по чл.14 от ЗМДТ обстоятелства за облагане с данък върху недвижимите имоти - студия на първи, втори, трети и четвърти жилищни етажи в сграда с идентификатор 04279.615.182.2 в Благоевград, декларирани като други нежилищни обекти. В мотивите си съдът е приел, че писмото представлява изричен отказ за промяна на декларирани обстоятелства по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, което засяга техни, на молителите, права и законни интереси и подлежи на съдебен контрол поради това. Разгледана по същество според него жалбата е неоснователна, понеже отказът да...