Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. О., Д. В. О. и Л. В. В. и тримата от гр. Б., срещу решение № 292 от 7.04.2008 г., постановено по адм. д. № 1245 по описа 2007 г. на Административен съд-Бургас. С него е отхвърлена жалбата срещу решение № 1855 от 21.09.2007 г. на кмета на община Б..

В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, като са обосновани допуснати нарушения съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея се моли, съдът да отмени решението.

Ответната страна по касационната жалба не е взела становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни отменителни основания, поради правилно изясняване на фактите по спора, обоснованост на направените изводи и правилно приложение на материалния закон – липса на предпоставките на чл. 31, ал. 1 ЗОС.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежни страни, според чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Административният съд-Бургас е бил сезиран с жалба срещу решение № 1855 от 21.09.2007 г. на кмета на община Б.. С него кметът е оставил без разглеждане по същество искането за възстановяване на собствеността върху 302, 66 кв. м – идеални части от бивш парцел І, кв. 41 по плана на ж. к. „Изгрев”, гр. Б., отчуждени от Л. Н. О.. Искането за възстановяване на собствеността върху 290 кв. м – идеални части от същия имот, отчуждени от В. Д. О. е оставено без уважение, след като е...