Производство по чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искания за отмяна на влязлото в сила решение № 6808 от 25.05.2010 г. по адм. дело № 3673/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия.

Исканията за отмяна на посоченото решение са направени от:

1. Сдружение на търговците "Василико" – юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано със седалище в гр. Ц. и 2. физическите лица:

а) В. И. Й. от гр. С., съсобственик на поземлен имот с идентификатор 10094.19.180 по кадастралната карта на с. В., Бургаска област, за който кметът на Община – Царево със заповед № РД-01-294 от 28.04.2009 г. е допуснал да бъде изработен проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване; б) Р. К. Я. от гр. Ц.;

в) В. Г. С. от гр. Ц., собственик на поземлен имот с идентификатор 10094.6.28 по кадастралната карта на с. В., Бургаска област;

г) Н. Я. Н., също собственик на поземлени имоти в землището на с. В., Бургаска област.

Всички те са основани на довода, че за направилите ги лица издаденото от министъра на околната среда и водите "Становище по екологична оценка № 1-2 от 2008 г.", с което е съгласувано изменение на общия устройствен план на О. Ц., е било благоприятстващ административен акт и поради това е следвало да бъдат конституирани като заинтересовани страни в съдебното производство по делото, завършило с окончателното решение, чиято отмяна сега са поискали.

Процесуалният представител по пълномощно на кмета на Община – Царево и на Общински съвет – гр. Ц. изразява становище за основателност на исканията с аргумента, че не само молителите, но и цялата общественост в Община – Царево е засегната от решението, чиято отмяна се иска, защото от 2003 г. очаква план за изменение на общия устройствен план, а сега липсата на становище за екологична оценка, което по силата на закона е неразделна част от плана, е равнозначна на липсата на план.

Процесуалният представител по пълномощно на министъра на околната среда и водите е изразил становище за недопустимост на исканията, основано на аргументите, че тези искания не са направени в законоустановения 3-месечен срок от узнаване на решението, чиято отмяна се иска и че молителите нямат качеството на заинтересовани страни, защото оттегленото от министъра на околната среда и водите становище за екологична оценка е индивидуален административен акт, който не засяга тяхната правна сфера.

Процесуалният представител по пълномощно на Сдружение "Асоциация на парковете в България" и Сдружение за дива природа "Балкани" също изразява становище, че молителите не са активно легитимирани да искат отмяна на съдебното решение, защото не са участвали в общественото обсъждане на доклада и изразеното въз основа на него становище за екологична оценка.

Заинтересованите страни – ответници по исканията за отмяна - министър на регионалното развитие и благоустройството и Българска фондация "Биоразнообразие" не са изразили становища по делото.

Върховната административна прокуратура не изпраща прокурор за участие в настоящето производство за отмяна.

При така аргументираните становища за допустимост, респ. за недопустимост на заявените искания за отмяна на влязлото в сила решение № 6808 от 25.05.2010 г. по адм. дело № 3673/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, същественият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е дали молителите имат процесуално право да искат отмяна по реда на чл. 245 и сл. АПК.

Право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото (чл. 246, ал. 1 АПК). Според константната практика на Върховния административен съд, правото на неучаствалото в делото лице да иска отмяна на съдебното решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни за него и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в развилото се съдебно производство (напр. реш.№ 1884 от 08.02.2011 г. по адм. д. № 15259 от 2010 г.; реш. № 1981 от 09.02.2011 г. по адм. д. № 16363 от 2010 г., и двете на ВАС, петчленен с-в; опр. № 1455 от 31.01.2011 г. по адм. д. № 15602 от 2010 г. на ВАС, седемчленен с-в и мн. др.).

Настоящият седемчленен състав на Върховния административен съд счита, че в случая не са налице основания за отклонение от трайно установената съдебна практика. Тя обаче сочи на извода, че в хипотезата на чл. 246, ал. 1 АПК процесуалната допустимост и правната основателност на искането за отмяна се припокриват – ако искащото отмяна, неучаствало в делото лице, има право да иска отмяната, защото не е било конституирано от съда като страна по делото, въпреки че е имало гарантирано от закона право на участие в развилото се по това дело съдебно производство, то същите тези обстоятелства обуславят и основателност по същество на искането за отмяна – чл. 239, т. 5, предл. 1-во АПК.

За да бъде даден отговор на поставения съществен въпрос - дали молителите имат процесуално право да искат отмяна по реда на чл. 245 и сл. АПК и основателни ли са направените от тях искания – следва да бъдат взети предвид релевантните за този отговор, съдържащи се в писмените доказателства в делото на петчленния състав данни, от които е видно, че:

1. С решение № 29 по протокол № 3 от 30.12.2003 г. Общински съвет – гр. Ц. е започнал производство за изменение на общия устройствен план на Община – Царево и с последващо решение № 61 по протокол № 5 от 01.03.2004 г. е одобрил задание за изработване на проект за това изменение.

2. С решение № 436 по протокол № 28 от 23.05.2006 г. Общински съвет – гр. Ц. е взел решение за изменение на общия устройствен план на Община – Царево в частта за местността "Край морето", землище на с. В..

3. На 11.01.2008 г. е проведено обществено обсъждане на планираното изменение на общия устройствен план на Община – Царево.

4. С решение № 50 по протокол № 7 от 18.03.2008 г. Общински съвет – Царево одобрява проекта за изменение на общия устройствен план на Община – Царево и предлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството да одобри този проект.

5. Въз основа на процесното "Становище по екологична оценка № 1-2 от 2008 г." на министъра на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед № РД-02-14-776 от 13.08.2008 г. е одобрил проекта за изменение на общия устройствен план на Община – Царево.

6. Тази заповед е била оспорена пред Върховния административен съд. По оспорването е образувано адм. дело № 14767/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение, производството по което е спряно до разрешаването на въпроса за законосъобразността на Становището по екологична оценка № 1-2 от 2008 г. на министъра на околната среда и водите (виж протокола от съдебното заседание, проведено по това дело на 11.11.2009 г.).

7. Оспорено е било и Становището по екологична оценка № 1-2 от 2008 г. на министъра на околната среда и водите. По подадените срещу него жалби са били образувани адм. дело № 12421/2008 г. и адм. дело № 13142/2008 г., които са били съединени и общото съдебно производство е продължило като адм. дело № 12421/2008 г. Страни по това дело са били: оспорващите Асоциация на парковете в България, Сдружение за дива природа "Балкани" и Българска фондация "Биоразнообразие", ответник по жалбите е министърът на околната среда и водите, издал оспореното Становището по екологична оценка № 1-2 от 2008 г. и заинтересована страна – министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въпреки че производството за съгласуване и одобряване на проекта за изменение на общия устройствен план на О. Ц. е започнало по инициатива на общинския съвет на тази община, нито тя (О. Ц.), нито нейният общински съвет са били конституирани и призовавани като страни по делото.

8. С определение № 7060 от 30.05.2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е приел, че оспорването на Становището по екологична оценка № 1-2 от 2008 г. на министъра на околната среда и водите е процесуално недопустимо, поради което е оставил жалбите на оспорващите неправителствени организации без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че "обжалваното волеизявление, макар изхождащо от изпълнително – разпоредителен орган, не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, нито характеристиките на общ ненормативен акт; същото няма самостоятелно правно значение, представлява междинен акт, постановен в процеса на подготовка на издаването на крайния административен акт, като с последния всъщност се завършва сложния фактически състав по одобряването на конкретен устройствен план, респ. на промените в него, по реда на Закона за устройство на територията". Според тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, "становището на министъра на околната среда и водите е само едно мнение, необходим етап и елемент от цялостната процедура по изготвяне и приемане на изменението на общия устройствен план на О. Ц. и като такова то няма самостоятелен правен ефект, с него не се засягат права и законни интереси на граждани и организации, поради което следва изводът, че това становище не подлежи на самостоятелен съдебен контрол."

9. Сезиран с частна жалба петчленен състав на Върховния административен съд с определение № 10129 от 28.07.2009 г. по адм. дело № 9127/2009 г. е отменил определението на тричленния състав и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. За да постанови този резултат петчленният състав на Върховния административен съд, след анализ на правилата по чл. 81 - 85 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е приел, че "изводът на тричленния състав, че процесното становище е само мнение, междинен акт, необходим етап и елемент от цялостната процедура по изготвяне и приемане на изменението на ОУП, не може да бъде споделен (защото) становището по ЕО е крайният, завършващ акт на едно специално нормативно регламентирано производство (и) аналогично на правния статус на решението по ОВОС и на решението по оценката за съвместимост по смисъла на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за които по силата на закона е предвидено съдебно обжалване, следва да се приеме, че становището по ЕО има самостоятелно правно значение и подлежи на съдебен контрол на собствено основание." Петчленният състав на Върховния административен съд е приел още, че "аргументът, че законосъобразността на становището може да бъде проверена при осъществяването на съдебен контрол върху крайния административен акт, с който завършва сложния фактически състав по одобряването на конкретен устройствен план, респ. на промените в него, не намира опора в закона, тъй като актът, с който се одобрява ОУП или изменение на ОУП, е окончателен и не подлежи на съдебно оспорване – чл. 127 и чл. 136 ЗУТ."

10. Тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2009 г. В това съдебно заседание процесуалният представител по пълномощно на министъра на околната среда и водите представил молба изх. № 11-00-147 от 26.09.2009 г., с която този министър заявява, че на основание чл. 156, ал. 1 АПК оттегля Становище по екологична оценка № 1-2/2008 г. и на основание чл. 159, т. 3 АПК прави искане съдебното производство да бъде прекратено. В това заседание процесуалният представител по пълномощно на заинтересованото лице – министъра на регионалното развитие и благоустройството – е заявил, че се противопоставя на оттеглянето на оспорения административен акт и е поискал от съда да му предостави възможност да поиска изрично упълномощаване от министъра на регионалното развитие и благоустройството, ако той е съгласен оспореното становище да бъде оттеглено от министъра на околната среда и водите. Съдът (тричленният състав) е предоставил на министъра на регионалното развитие и благоустройството "най-късно до следващото съдебно заседание да вземе изрично писмено становище по направеното оттегляне на административния акт."

11. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2009 г., а на 21.10.2009 г. в деловодството на Върховния административен съд са постъпили писмени молби от кмета на Община – Царево и от Общински съвет – гр. Ц. с искане да бъдат конституирани като заинтересовани страни по делото. С определение № 12421 от 29.10.2009 г. тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е уважил исканията и е конституирал кмета на Община – Царево и Общински съвет – гр. Ц. като заинтересовани страни по делото.

12. На 30.10.2009 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е заявил изрично, че не дава съгласие за оттегляне на Становище по екологична оценка № 1-2/2008 г. на министъра на околната среда и водите за съгласуване на изменение на общия устройствен план на Община – Царево (молба на л. 142 от адм. д. № 12421 от 2008 г. на ВАС - V отд.).

13. Едновременно с министъра на регионалното развитие и благоустройството кметът на О. Ц. и Общински съвет – гр. Ц. също са изразили несъгласие с оттеглянето на оспореното становище (писмено становище на техния общ процесуален представител по пълномощно – л. 143 и сл. от адм. д. № 12421 от 2008 г. на ВАС - V отд.).

14. В съдебното заседание на 02.11.2009 г. съдът е докладвал изразеното изрично несъгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а общият процесуален представител по пълномощно на О. Ц. и Общински съвет – гр. Ц. устно е потвърдил писмено изразеното несъгласие с оттеглянето на становището.

15. Затова тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е дал ход по същество на делото и след това е постановил решение № 15765 от 21.12.2009 г., с което е отхвърлил като неоснователни жалбите на Асоциацията на парковете в България, Сдружение за дива природа "Балкани" и Българска фондация "Биоразнообразие" срещу Становище по екологична оценка № 1-2/2008 г. на министъра на околната среда и водите.

16. Сезиран с касационни жалби на министъра на околната среда и водите, на Асоциацията на парковете в България, на Сдружение за дива природа "Балкани" и на Българска фондация "Биоразнообразие", петчленен състав на Върховния административен съд, на основание чл. 221, ал. 3 и 4 АПК, с решение № 6808 от 25.05.2010 г. по адм. дело № 3673/2010 г. е обезсилил решението на тричленния състав и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат петчленният състав е изразил следното становище:

"

Оттеглянето на акта може да стане при всяко положение на делото във всяка инстанция и като последица поражда десезиране на съда с правния спор. Когато актът е създал права за трети лица, оттеглянето му може да стане само с тяхното съгласие, тъй като ги прекратява. В АПК законодателят не е дал дефиниция на понятието "заинтересовани лица", поради което неговото съдържание следва да бъде изведено от общата разпоредба на чл. 15, ал.1 от АПК, която гласи, че страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чийто права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Параграф 1, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби на АПК дават легални определения за административен орган и организация. В случая административният орган е министърът на околната среда и водите. За да участват в процеса като лица, ползващи се от акта, министърът на регионалното развитие и благоустройството, кметът на О. Ц. и Общинският съвет на О. Ц. трябва да са сред останалите изброени в чл. 15, ал.1 от АПК. "Организация" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. От изложеното се налага извода, че конституираните в процеса като заинтересовани страни административни органи не притежават това качество. Заявеното от тях несъгласие по чл. 156 от АПК е ирелевантно при преценката за надлежното осъществяване на фактическия състав по оттеглянето от министъра на околната среда и водите на Становище № 1 – 2 / 2008 г. по екологична оценка на изменение на общия устройствен план на О. Ц.. С оспорения административен акт за участвалите като заинтересовани страни не се създават права или задължения, нито се засягат техни интереси. Правомощията им като административни органи са разписани в закона и не са обусловени от характера и съдържанието на процесния акт. Той и съдебното решение имат действие по отношение на тях в качеството им на административни органи, независимо дали са участвали в съдебния процес и в административното производство. Даденото съгласие от оспорващите е достатъчно, за да възникнат целените последици с оттеглянето на оспорения индивидуален административен акт и като се е произнесъл по съществото на спора в условията на настъпило десезиране, първостепенният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено."

17. При така изразеното от петчленния състав становище възниква въпросът как министърът на регионалното развитие и благоустройството ще защити издадената от него въз основа на оттегленото становище заповед за одобряване на изменението на общия устройствен план на Община - Царево. По настоящето дело обаче нито има правно основание, нито има правна възможност за обсъждането на този въпрос. Н. от това обаче следва да бъдат отчетени следните обстоятелства:

а) според чл. 19, ал. 3 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие общите устройствени планове, респ. техните изменения, се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика по предложение на съответния общински съвет и се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след провеждане на процедурите за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда, а екологичната оценка е част от съответния план; в процесния случай министърът на регионалното развитие и благоустройството е основал на оттегленото от министъра на околната среда и водите становище своя заповед № РД-02-14-776 от 13.08.2008 г., с която е одобрил проекта за изменение на общия устройствен план на Община – Царево (виж по-горе т. 5);

б) общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища (чл. 104, ал. 1, изр. 1-во ЗУТ), а местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност, вкл. и в сферата на устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея (чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗМСМА); общинският съвет е орган на местното самоуправление, избран от населението на общината, чрез който гражданите участват в управлението на общината (чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 ЗМСМА).

18. По делото няма данни министърът на околната среда и водите да е заместил оттегленото от него становище с друго, независимо дали това друго становище е също позитивно или е отрицателно за планираното от Общински съвет - Царево изменение на общия устройствен план на Община - Царево.

Въз основа на изложените по-горе факти, по които между страните не се спори, настоящият седемчленен състав на Върховния административен съд счита за неоснователни направените искания за отмяна на влязлото в сила решение № 6808 от 25.05.2010 г. по адм. дело № 3673/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, поради следните съображения:

Според правилата на глава ІV "Устройство на крайбрежието" от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на специализирана устройствена схема, общи и подробни устройствени планове на общините.

Специализираната устройствена схема и общите устройствени планове по своята същност са политико – юридически актове по устройство на територията, които не пораждат правни последици за собствениците на недвижими имоти в техния обхват. Такива последици, вкл. и възможност за промяна на предназначението на територии и поземлени имоти с цел застрояване, се пораждат от подробните устройствени планове (така напр. чл. 4, ал. 8 и чл. 46 от Наредбата за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони). Поради това с чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) законодателят изрично е обявил устройствените схеми и общите устройствени планове, както и техните изменения, за необжалваеми актове по устройството на територията. Вярно е, че според чл. 8 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план в зависимост от вида на територията, в която попадат (урбанизирана, земеделска, горска и т. н.), а видът на териториите се определя от общия устройствен план (чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗУЧК; виж и чл. 17 от с. з.), чиито предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове (чл. 104, ал. 1, изр. 2-ро ЗУТ), но общият устройствен план няма пряко приложение за инвестиционното проектиране (арг. чл. 104, ал. 3 ЗУТ), поради което определянето на вида на териториите в обхвата на общия устройствен план не засяга вещните права върху поземлените имоти в тези територии, нито засяга някакви други субективни права на техните собственици. Правото на собственост и други вещни права върху поземлените имоти се засягат единствено от подробните устройствени планове, които конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им и предвижданията им са са задължителни за инвестиционното проектиране (чл. 108, ал. 1 ЗУТ). Доколкото собствениците на поземлени имоти, извън урбанизираните територии по един общ устройствен план в процедура на одобряване, биха очаквали благоприятни за тях последици от включването на техните имоти в урбанизирана територия и свързаната с това включване промяна на предназначението им, следва да се посочи, че в този случаи очакването на собствениците, дори да бъде определено като правно очакване, е междинна правна последица на осъществените юридически факти от незавършения в цялост фактически състав по одобряването на общия устройствен план. Поради това посоченото очакване на собствениците не може да обуслови извод за наличие на правен интерес от неговата съдебна защита (чл. 120, ал. 2 от Конституцията и т. 2 от тълк. решение № 21 от 26.10.1995 г. по конст. д. № 18 от 1995 г. на Конст. съд; виж и реш. № 5 от 09.05.2006 г. по конст. Д. № 1 от 2006 г.). Правното очакване е бъдещо субективно право в процес на формиране. Следователно докато съществува правно очакване, в обективната действителност все още липсва защитимо от правовия ред субективно право. Поради това следва да се приеме, че по отношение на правните очаквания съдебната защита чрез оспорване на публичноправни (юридически) актове е недопустима. В този смисъл следва да се разбира посочената по-горе разпоредба на чл. 215, ал. 6 ЗУТ.

Общите устройствени планове на общините от Черноморското крайбрежие се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика по предложение на съответния общински съвет и се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след провеждане на процедурите за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), защото тази екологична оценка е част от съответния общ устройствен план. По своята същност екологичната оценка е екологична експертиза, която се възлага на колектив от експерти – български и чуждестранни физически лица, които притежават образователно – квалификационна степен "магистър", познават изискванията на действащата българска и европейска нормативна уредба по околната среда, и дават (експертно по своя характер) заключение, ръководейки се от принципите за предотвратяване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда (чл. 83 ЗООС). Условията и редът за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет (тази наредба сега е Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, приета с ПМС № 139 от 24.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 57 от 02.07.2004 г., с последващи изменения и допълнения). Екологичната оценка на устройствените планове в своята цялост включва и финализиращо я становище на министъра на околната среда и водите (чл. 82, ал. 4 ЗООС), което задължително съдържа обосновка на заключението за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките за контрол и наблюдение (чл. 88, ал. 1 ЗООС). А според чл. 82, ал. 1 ЗООС екологичната оценка се възлага от възложителя на устройствения план. В процесния случай това е министърът на регионалното развитие и благоустройството, защото според чл. 19, ал. 2 ЗУЧК възлагането на изработването на общите устройствени планове, както и на техните изменения се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следователно в този случай единствен адресат на екологичната оценка, завършваща с процесното "Становище по екологична оценка № 1-2 от 2008 г." на министъра на околната среда и водите, е министърът на регионалното развитие и благоустройството като възложител на тази екологична оценка.

Анализът на посочените в предходния абзац разпоредби води до извода, че процесната екологична оценка и завършващото я становище на министъра на околната среда и водите е вътрешна административна услуга по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за администрацията (ДР на ЗЗД), която министърът на околната среда и водите, в качеството му на компетентен административен орган (за издаване на становище по екологична оценка – чл. 84, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда) предоставя на министъра на регионалното развитие и благоустройството при осъществяването на неговите правомощия по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Последният е длъжен да съобрази това становище при одобряването на плана за изменение на общия устройствен план на О. Ц. - чл. 82, ал. 4, изр. 2-ро ЗООС, но като вътрешна административна услуга по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗЗД екологичната оценка е различна от административните услуги по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗЗД, не засяга права и законни интереси на граждани и юридически лица, поради което за нея не е приложимо правилото на § 8 ПЗР на АПК.

Екологичната оценка и в частност финализиращото я становище на министъра на околната среда и водите, че предвижданията в устройствения план са в съответствие с нормативната уредба по околна среда и опазване на човешкото здраве и не се предполага значително отрицателно въздействие или възникване на риск за човешкото здраве при прилагането на този план, обаче, е решение по въпроси на околната среда и поради това могат да бъдат оспорени от засегнатата общественост по смисъла на чл. 1 и чл. 2, параграф 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (известна в административната и в съдебната практики като "Орхуска конвенция" по името на гр. О., Дания, където тя бе открита за подписване на 25.06.1998 г. по време на Четвъртата министерска конференция "Околна среда за Европа"; конвенцията е ратифицирана от Р. Б. със закон, обн. ДВ, бр. 91 от 14.10.2003 г. и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. е част от вътрешното право). На тази конвенция са основани оспорванията на процесното "Становище по екологична оценка № 1-2 от 2008 г." на министъра на околната среда и водите, предприети от неправителствените организации Асоциация на парковете в България, Сдружение за дива природа "Балкани" и Българска фондация "Биоразнообразие".

Съдебното производство по това оспорване правилно е било проведено по правилата на глава десета, раздел І "Оспорване на индивидуални административни актове" чл. 145 - чл. 178, вкл.) на АПК, защото единствен адресат на оспореното становище е министърът на регионалното развитие и благоустройството като възложител на екологичната оценка.

Според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно, а според чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. По аргумент от правилото на чл. 15, ал. 1 АПК заинтересовано лице е всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от съдебното решение или за които това решение би породило права или задължения.

Съдебното решение, с което евентуално би било отменено позитивното за одобряването на процесното изменение на общия устройствен план на О. Ц. становище, по никакъв начин не би могло да засегне права, свободи или законни интереси на граждани и организации, собственици или носители на други вещни права върху поземлени имоти на територията на Община - Царево, защото не внася никаква промяна в правния статут на тези имоти, нито пък поражда някакви задължения за техните собственици. Поради това гражданите и организациите, собственици или носители на други вещни права върху поземлени имоти в обхвата на процесното изменение на общия устройствен план на О. Ц. не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК и правилно молителите в настоящето производство за отмяна не са били конституирани като страни по адм. дело № 12421/2008 г. на Върховния административен съд (тричленен състав на пето отделение). А щом молителите не са били задължителни страни в първоинстанционното съдебното производство, те не са били такива и в последвалото касационно производство. Като не ги е конституирал в това производство (адм. дело № 3673/2010 г.), петчленният състав на Върховния административен съд, постановил решение № 6808 от 25.05.2010 г., не е нарушил съдопроизводствените правила и не е лишил молителите от призната им от правовия ред възможност да участват в касационното производство (адм. дело № 3673/2010 г.).

По изложените съображения настоящият седемчленен състав на Върховния административен съд счита, че заявените искания за отмяна на влязлото в сила решение № 6808 от 25.05.2010 г. по адм. дело № 3673/2010 г. на петчленен състав са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оттеглянето на становището за екологична оценка е възстановена висящността на производство за вътрешна административна услуга, поискана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което министърът на околната среда и водите е длъжен да финализира това производство с ново становище във формата и съдържанието по чл. 26 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (арг. чл. 82, ал. 4 ЗООС).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, седемчленен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исканията на Сдружение на търговците "Василико" – гр. Ц., на В. И. Й. от гр. С., на Р. К. Я., В. Г. С. и Н. Я. Н., тримата от гр. Ц., а всичките собственици на поземлени имоти в землищата на гр. Ц. и на с. В., община Ц., за отмяна по чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс на влязлото в сила решение № 6808 от 25.05.2010 г. по адм. дело № 3673/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ З. Т./п/ А. Д./п/ И. Р./п/ С. Я./п/ Н. Г./п/ Д. М.

А.Е.