Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. от гр. П., срещу решение № 336/10.01.2008 г., постановено по адм. д. № 5261/2007 г. на В. А.ивен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД – 459/5.12.2006 г. на областния управител на област П., с която е постановен отказ за обезщетение.

Касаторът е развил съображения за неправилност на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – Областен управител на Пернишка област не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото.

Върховен административен съд I колегия, 5-членен състав, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалбата по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови посочения резултат Върховния административен съд, трето отделение е приел, че на основание чл. 1 и чл. 2 от ЗПГРРЛ репресираните лица и техните наследници имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като предпоставките за уважаване на искането за обезщетение са кумулативно дадени. Правото на обезщетяване се установява със съответни писмени доказателства, предвид чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ и чл. 3, ал. 3, б. „г” от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, в съответствие със закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Съдът е счел, че по делото няма данни да е налице репресия изразяваща се в „изключване” от военно училище. Посочената пред съда причина, че касаторът е роден в една година, ден и час с тогавашния престолонаследник С. С.тски и службата на баща...