О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№718
ГР. София, 28 октомври 2020 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.09.20 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1674/20 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр. д. №166/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от Б. Н. и Н. Н. срещу „Банка ДСК” ЕАД главен иск за признаване нищожността на договор за учредяване на ипотека, скл. на 5.02.2008 г. с нот. акт №27, д. №26/5.02.2008 г., поради противоречието му със закона – чл.166, ал.2 и чл.167, ал.2 ЗЗД, и евентуалните искове за признаване нищожност на договора за учредяване на ипотека, поради заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени следните два правни въпроса от предмета на спора: За задължението на въззивния съд да обсъди всички основания, твърдения и доказателства по делото. За индивидуализацията на недвижимите имоти при вписването на договорна ипотека.
Поставя като значими за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правните въпроси от предмета на спора: Какво съдържание е вложено в понятието „тъждество на имота”, респ.”неизвестност за тъждеството на имота”, предмет на ипотеката по см. на чл.170 ЗЗД...