ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643

София, 27.10.2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Б.С гр. дело № 2194 по описа за 2020г. и приема следното:

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.С. като процесуален представител на П. Х. Х. от [населено място] срещу въззивното решение на ОС Русе от 25.10.2019г. по в. гр. д. № 576/2019г.

Ответникът по жалбата „ДМВ“ ЕООД В. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат В.А. е заел становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение РОС е обезсилил решението на РРС от 13.06.2019г. по гр. д. № 4262/2018г. в частта по претенцията за установяване, че трудовият договор между страните е прекратен на различно от посоченото в заповедта от 16.06.2018г. основание, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за присъждане на 31200лв. неплатени трудови възнаграждения.

За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че със заповед от 16.05.2018г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326 ал.1 КТ, като работодателят е приел, че със заявлението си ищецът е отправил писмено предизвестие за прекратяването. Ищецът счита, че правоотношението е прекратено на основание чл.327 КТ – поради неплащане на дължими трудови възнаграждения. Заповедта не е обжалвана. При тези обстоятелства ищецът има право в производство по...