О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3866

София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2084 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 24 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 359/2023 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 535 от 21.04.2023 г., поправено с решение № 975 от 29.08.2023 г. по гр. д. № 1253/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. С. Н. и К. Г. Н. против О. Б. положителен установителен иск за собственост на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], блок ***, вх.***, ет. ***, ап. № ***, с идентификатор № ***по КККР на [населено място].

Въззивният съд е проследил фактите по делото:

Със заповед № 600/06.07.1988 г. на председателя на ИК на ОбНС – Бургас, по реда на ЗТСУ (отм.), е отчужден недвижим имот, собственост на С. С. Н., представляващ част от бивш парцел ***, бивш кв. ***по плана на [населено място], „***“. С допълнителна заповед № 1510/12.12.1988 г. на С. Н. и К. Н. е предоставено в обезщетение жилище, представляващо тристаен апартамент № ***, ет. ***вх. ***, бл. *** в[жк], като е извършено доплащане до по-високата цена на апартамента.

С решение № 353 от 06.07.1999 г. по адм. д. № 763/1998 г. на Бургаския окръжен съд на основание чл. 1, ал. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС е отменен отказът на кмета на О. Б. за реституиране на отчуждения имот на С. Н., като е постановена частична отмяна на отчуждаването на описания по-горе парцел в рамките на съответния дял на С. Н.. Като последица от отмяната на отчуждаването Н. е задължен да върне получения като имотно обезщетение апартамент. При отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, като изземването на имота става по реда на чл.65 ЗОбС в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването /чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. /, а сумата, платена като разлика между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в обезщетение, подлежи на връщане в 2 месечен срок от решението за отмяна на отчуждаването /чл. 6, ал. 2/. Съдебното решение по реституционния закон е влязло в сила на 14.02.2000 г. Не се установява ищците да са поискали от общината връщане на доплатената сума за получения като обезщетение апартамент, както и общината да е предприела действия за изземване на имота.

Впоследствие е взето решение на Общински съвет-Бургас по т. 4 от протокол № 15/27.09.2000 г. за провеждане на търг и е издадена заповед № 1059/07.11.2000 г. на кмета на общината, а на 13.12.2000 г. е сключен договор между О. Б. и „Билла недвижимости“ ЕООД за продажба на имот пл. № ***по КП на ПЗ „Север“, [населено място], целият с площ от 16500 кв. м., включващ и процесния имот, който със заповед № 171/28.02.2001 г. на кмета е отписан от актовите книги на общината.

На 22.02.2002 г. на основание чл.5, ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за процесния апартамент е съставен акт № 3173 за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписвания на 17.07.02 г.

Въпреки издадената от кмета заповед № 171/28.02.2001 г. за отписване от актовите книги на общината на реституирания на ищеца терен и предаването му на новия собственик „Билла недвижимости“ ЕООД, впоследствие по искане на Н. вх. №ОС-94-С-216/25.10.2000 г. е издадена заповед № 322/05.04.2002 г. за отписване на същия имот и предаването му на С. Н., което предаване е станало невъзможно поради извършената междувременно продажба.

С писмо от 19.12.2002 г. ищецът е уведомен, че за ползването на общинското жилище в [жилищен адрес][жк]дължи месечно обезщетение в размер на 23, 20 лв., считано от 12.11.2002 г., тъй като държи имота без основание след отмяна на отчуждаването.

С молба вх. № ОС-94-С-188/05.02.2004 г. Н. е поискал от общината да отмени заповедта на кмета за актуване на ползвания от ищците апартамент и да се възстанови положението от преди 2000 г. По молбата и след решение на Общински съвет-Бургас по т. 19 от протокол № 11/24.06.2004 г. е издадена заповед № 1152/13.10.2004 г. на кмета на О. Б. с която е заповядано да се извърши замяна на процесния апартамент, собственост на О. Б. оценен на стойност 57 169 лв., със собствения на С. Н. поземлен имот от 225 кв. м., ид. ч. от бивш парцел ***, бивш кв. ***в ***, [населено място], оценен на стойност 57 150 лв., като разликата от 19 лв. подлежи на доплащане и в едномесечен срок от получаване на заповедта Н. следва да заплати дължимите данъци и такси.

Последвали са нови две искания от Н. до кмета на общината. С първото вх. № 94-С-188/04/28.05.2007 г. ищецът е оттеглил искането си за отмяна на актуването като общинска собственост на апартамента в[жк], бл. ***и е поискал да бъде направено предложение пред ОбС-Бургас за замяна на собствения му поземлен имот, продаден от общината, с общински имот в[жк], УПИ ***, кв. ***, с площ от 217 кв. м. Със следващото заявление вх. № 94-С-335/02.04.2008 г. Н. е поискал за непредадения му от общината реституиран имот да му бъде предоставен в собственост друг равностоен по площ поземлен имот, частна общинска собственост, предназначен за жилищно строителство, в който би имал възможността да изгради жилище, удовлетворяващо потребностите на семейството, като срещу това не би предявил претенции за вреди от неизпълнението на съдебното решение. Повторено е искането за замяна с горепосочения общински терен в[жк], като най-подходящ от предложените от общинската администрация.

При тези данни въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че ищците не са собственици на процесния апартамент.

Ищците са били собственици на апартамента, даден в обезщетение за отчужден имот, до удовлетворяване на искането на С. Н., подадено на основание чл.4, вр. чл.1, ал.2 ЗВСВНОИ за отмяна на отчуждаването. С влизане в сила на уважителното съдебно решение по адм. д. № 763/1998 г. на Бургаския окръжен съд на 14.02.2000 г., предвид разпоредбата на чл.5, ал.1 от приложимия реституционен закон, отстъпеното като обезщетение срещу реституирания имот жилище е станало общинска собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването. Обстоятелството, че общината не е предала владението на възстановения в собственост на Н. имот, като по-късно е продала същия на трето лице, не може да дерогира постановената реституция и настъпилия вещноправен ефект като изрично предвидена в закона последица по отношение на даденото обезщетение, а предполага друга форма на защита на интересите на реституирания собственик.

Прието е за неоснователно и второто придобивно основание, на което се позовава ищецът – замяна. Макар такава процедура да е започнала през 2004 г. с решение на Общински съвет-Бургас и заповед на кмета на общината, тя не е довършена. При липсата на сключен договор съгласно изискването на чл.35, ал.3 ЗОС в действащата към м. 10. 2004 г. редакция, фактическият състав на замяна с общински имот е незавършен, което изключва това придобивно основание.

Не е налице и изтекла в полза на ищците придобивна давност. Това е така поради въвеждането на забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти с промени в ЗС, съгласно които за времето от 31.03.2006 г. до 07.03.2022 г. давността е била спряна. При мораториума, спиращ давността, не е налице изискуемият по чл.79 ЗС 10 годишен срок за придобиване право на собственост по давност, дори и при твърдяното от ищците непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху спорния имот, който те държат като свой.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. С. Н. и К. Г. Н..

Жалбоподателите поддържат, че О. Б. се е обогатила за тяхна сметка, като не е изпълнила съдебното решение, с което се отменя отчуждаването на бившия имот на Н. и вместо да му го предаде, го е продала на трето лице, като същевременно е издала акт за частна общинска собственост на процесния апартамент. В касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Действието на чл.5 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. за актуване на дадения в обезщетение имот с влизане в сила на решението за реституция обвързано ли е с реално възстановяване на собствеността върху отчуждения имот или на друг, по взаимно съгласие на страните; Важи ли в този случай нормата на чл.6, ал.2 ЗВСВНОИ относно разликата в стойността на даденото обезщетение и оценката на отчуждения имот.

2. В случай, че задълженият да възстанови собствеността върху отчужден имот по ЗВСВНОИ сам се е поставил в невъзможност, като е продал същия имот след влизане в сила на решението за отмяна и при последвала отмяна на законовата уредба, в случая на чл.40 ЗОБС, която не предвижда замяна извън лимитативно посочените предпоставки, налице ли е „без или отпаднало основание“ за предходното актуване на имота, или санира актуването по чл.34 ЗОбС, на основание чл.5 ЗВСВНОИ, като обезсилва изцяло благоприятните вещноправни последици за отчуждения собственик, който бива изцяло лишен от собственост.

В изложението към жалбата се поддържат и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Жабоподателите считат, че въззивният съд не се е произнесъл по въпрос, по който е трябвало да се произнесе – дали общината разполага с формално дадените й права по чл.5 ЗВСВНОИ при предходното й противоправно поведение, свързано с прилагане на тази правна норма. Считат, че към настоящия случай трябва да се приложат разрешенията, дадени в решение № 161 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 564/2012 г., IV г. о., решение № 50118 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 882/2022 г., II г. о., както и че в случая е налице неосъществена реституция. Поддържат, че съдът не изложил мотиви за неоснователното обогатяване на общината. Позовават се на практика на ВКС във връзка със задълженията на въззивната инстанция, както и на практика в подкрепа на виждането, че липсата на правна квалификация не освобождава въззивния съд от правилното прилагане на закона.

Ответникът в производството О. Б. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Жалбоподателят не е поставил правен въпрос във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а това е в негова тежест, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това следва да се посочи, че липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС. Решение № 161 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 564/2012 г., IV г. о. се занимава с правната квалификация на иска при различните хипотези на чл.55 ЗЗД, а решение № 50118 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 882/2022 г., II г. о., разглежда правен въпрос, който не възниква по настоящото дело – дали е завършен фактическият състав на процедурата по отмяна на отчуждаването по реда на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., в случай че единият наследник на отчуждения собственик е придобил идеални части от собствеността върху получения в обезщетение имот, след като е инициирал производство по реституция, приключило с влязло в сила решение за отмяна на отчуждаването, и трето лице ли е той по смисъла на чл.7, ал.2 от същия закон.

Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия въпрос в изложението, уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Настъпва ли предвиденото в чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. действие на решението за отмяна на отчуждаването по отношение на отстъпеното в обезщетение жилище /преминаване от частна в общинска собственост/ ако след отмяна на отчуждаването общината се разпореди в полза на трето лице с реституирания имот и ако не възстанови реално паричната сума, получена от държавата като разлика между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в обезщетение.

Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с тезата на жалбоподателите, че в случая не е настъпила реална реституция, доколкото те не са могли да получат възстановения имот поради последващата му продажба от общината на трето лице и тъй като при отчуждаването са изплатили парична сума като разлика в цената на отчуждения и отстъпения в обезщетение имот, която не им е била възстановена. Произнасянето по този въпрос ще има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. налице е и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 359/2023 г. на Бургаския апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 346,36 лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: