О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 11.12.2020 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М
ЧЛЕНОВЕ: И. П
Д. Д
при секретаря И. А. ……..……. и с участието на прокурора…..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Е. М ч. т. дело № 2352 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК, във вр. чл. 274,ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4020 от 15.ІХ.2016 г. на И. М. Г. от [населено място], [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 216 на Великотърновския апелативен съд от 13.VІІІ.2019 г. по т. д. № 219/2019 г., с което - като процесуално недопустима /просрочена/- е била оставена без разглеждане въззивната му жалба (с вх. № 4408/8.V.2019 г. по описа на ОС-В. Т) срещу първоинстанционното решение № 136/3.ІV.2019 г. по т. д. № 46/2018 г. – за уважаване на положителен установителен иск на „Първа инвестиционна банка” АД-С., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу настоящия частен жалбоподател и ответното „Г.” ЕООД-гр. Бреговица, [община], чиито предмет е било признаване съществуването на солидарната задълженост на тези лица към кредитната институция по Договор за банков кредит № 096-М-000097/12.ІІІ.2014 г. и подписания към него Анекс № 1 от 18.VІІ.2014 г. за сума в общ размер от 17 925.64 евро /вкл. просрочена главница, просрочени договорни лихви, наказателна лихва, а също и разноски за връчването на нотариална покана/.
Оплакванията на частния жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на въззивния съд, поради което той претендира отменяването му и присъждане на разноски, поддържайки две доказателствени искания: 1./ За разпит на 2-ма свидетели при довеждане, които щели да установят „времето, местата на пребиваване и продължителността на ангажиментите”, които той е имал на датите 17, 18 и 19 април 2019 г.; 2./ За изслушване заключение на графическа експертиза по въпроса дали са били положени от Г. подписът и ръкописният текст в приложената по делото разписка от датата 18.ІV.2019 г. В тази връзка частният жалбоподател инвокира доводи, че през целия ден на датата 18.ІV.2019 г. той е бил извън района на [населено място], община В. Т., не се е срещал с кметския му наместник и затова нито е получавал от него съдебни книжа, нито е подписвал процесната разписка за връчване на първоинстанционното решение, докато подписът върху нея, както и ръкописният текст, не са били полагани от него.
Ответната по частната жалба „Първа инвестиционна банка” АД-С. не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното прекратително определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна жалба на И. М. Г. от [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 44, ал. 1 ГПК връчителят, в случая длъжностно лице по смисъла на чл. 42, ал. 1 in fine ГПК, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Следователно изпратеното до ОС-В. Т писмо с изх. № 036/18.ІV.2019 г. писмо от кметския наместник на [населено място], община В. Т., В. С., придружаващо надлежно удостовереното от него връчване на съобщението и преписа от изготвеното първоинстанционно решение лично на И. М. Г., представляват официални документи по см. на чл. 179 ГПК, които са „доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия”. Оспорването на истинността им, съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК, е възможно най-късно с отговора на онова съдопроизводствено действие, с което те са му били представени. Това в процесния случай е определението на Великотърновския апелативен съд за прекратяване на въззивното производство по гр. дело № 219/2019 г. предвид констатацията му за просроченост на въззивната жалба на Г.. Следователно доказателственото му искане за изслушване на графическа /почеркова/ експертиза e своевременно направено и се явява основателно. Но по така изложените съображения - за необходимостта от изслушването на заключение на графическа /почеркова/ експертиза, ще следва да бъде оставено без уважение първото доказателствено искане на частния жалбоподател Г.: за изслушване на свидетелски показания.
Видно от т. т. 9.1 и 9.2 от приетото по делото в откритото съдебно заседание на 23.ІХ.2020 г. (проведено по реда на чл. 278, ал. 1, изр. 2-ро ГПК) заключение на назначената по искане на частния жалбоподател съдебно-почеркова експертиза, изготвено след предоставен от него сравнителен материал, е, че:
а./ Подписът за „Получател“ в оригинала на разписка към съобщение от 15.ІV.2019 г.,изпратено от Окръжен съд-В. Т до И. М. Г. по дело№ 20184100900046 по описа на ОС - В. Т., с отбелязана дата на получаване 18.ІV.2019 г., е положен от И. М. Г., ЕГН [ЕГН];
б./ Ръкописният текст „Ив.М. Г., 18.04.2019“ след печатен текст „Разписка“ в оригинала на разписка към съобщение от 15.ІV.2019 г., изпратено от Окръжен съд-В. Т до И. М. Г. по дело № 201841009000046 по описа на ОС - В. Т., с отбелязана дата на получаване 18.04.2019 г., е изписан от И. М. Г., ЕГН [ЕГН].
Следователно, с оглед горните констатации в заключението на вещото лице, проведеното от Г. оспорване на истинността на процесната разписка за връченото му съобщение от 15.ІV.2019 г. се оказва безрезултатно. В процесния случай това обстоятелство по необходимост налага извода, че препис от атакуваното първоинстанционно решение № 146/3.ІV.2019 г. на ОС-В. Т., постановено по т. д. № 46/2018 г., надлежно е бил връчен на И. Г. на датата 18.ІV.2019 г. и от този момент за него е започнал да тече преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, изтекъл на датата 2.V.2019 г. – четвъртък, работен ден. Предвид констатацията, че вместо на тази дата, въззивната жалба на Г. е била депозирана едва 6 дена по-късно – на 8.V.2019 г., ще следва да бъде споделен решаващия извод на Великотърновския апелативен съд в атакуваното негово прекратителното определение за нейното просрочие и оставянето й без разглеждане – на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 216 на Великотърновския апелативен съд, от 13.VІІІ.2019 г.,постановено по т. д. № 219/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2