6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2432

[населено място], 30.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2190 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД срещу решение № 151/19.04.2024 г. по в. гр. д. № 62/2024 г. на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено решение № 379/2023 г. по гр. д .№ 1628/2021 г. за установяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 7 от договор за ипотечен кредит от 28.08.2007 г., сключен между Е. Х. и „Банка ДСК“ АД, както и клаузата, съдържаща се в т. 25.3 от общите условия към договора, и клаузата, съдържаща се в чл. 7 от договор за ипотечен кредит от 27.02.2008 г., сключен между Е. Х. и „Банка ДСК“ АД, както и клаузата, съдържаща се в т. 25.3. от общите условия към договора.

В касационната жалба се заявяват основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 14 ЗЗП, чл. 145, ал. 2 ЗЗП, и чл. 146 ЗЗП, както и допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, осигуряващи обсъждане на всички заявени от страните възражения и твърдения. Израдява се становище, че уговорките, обективирани в чл. 7 на всеки от двата договора за кредит, са ясни и разбираеми, поради което не се явяват неравноправни. В евентуалност се сочи, че не е налице основание за обявяване нищожността на цялата клауза на чл. 7, тъй като в частта за определяне размера на дължимата лихва...