3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 631

гр. София, 10.12.2020 г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

К. Г

при секретаря. ....................................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 9 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тошел 92“ ЕООД, [населено място], общ.Сандански, обл.Благоевград, срещу решение № 585/11.03.2019г., постановено по т. д.№ 3981/2018г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1087/01.06.2018г. по т. д.№ 3304/2017г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на касатора да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, [населено място], сумата от 20810,55 лв. на основание чл.92 ЗЗД, представляваща мораторна неустойка от 0,05% върху задължението по всяка фактура по договор за балансиране от 31.01.2017г., начислена до 05.12.2017г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователно въведеното възражение за нищожност на клаузата за мораторна неустойка, уговорена в сключения между страните договор. Изложил е съображения, че при съблюдаване на критериите по ТР № 1/2009г. на...