Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. С., чрез адв Хр. Х. срещу решение № 140 от 25.06.2020 г. по в. гр. дело № 145/2020 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1412от 23.12.2019г на Добрички районен съд, Отхвърлен е иска на касатора по чл.124, ал.1 от ГПК, че не дължи на „Електроразпределение – север “ АД сумата 5757,38 лв., представляваща начислена от дружеството по корекционна процедура стойност на доставена електроенергия за период до 30.05.2019г.

Въззивният съд е приел, че правоотношението с ищеца се регламентира от действащия ЗЕ, като не е спорно че същият е потребител на ел. енергия за битови нужди, че за периода на корекцията страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение и че електромерът, отчитащ потребена ел. енергия е бил технически изправен В присъствието на свидетел е демонтирано СТИ за което бил съставен констативен протокол от 30.05.2019г. Абоната е уведомен за процедурата.След снемането електромерът е предаден за експертиза на БИМ. Начислението, което ищецът оспорва като дължимо е фактурирано на 07.08.2019г след извършен софтуерен прочит на паметта на СТИ,на тарифа която не е визуализирана на дисплея.С констативен протокол от 23.07.2019г е установена цялата потребена енергия от ищеца– абонат, вкл. показанието от 34532кв. ч.записани в невизуализиран регистър 1.8.4., което не е било фактурирано и остойностено през прозесния период при редовния отчет, тъй като не е било видимо. Вещото лице по назначената СТИ потвърждава констатациите по протоколите. При тези факти въззивният съд е приел, че е електроенергията в отчетените стойности е реално доставена, корекцията е извършена по реда на дейстащите ПИККЕ/обн ДВ бр.35/30.04.2019г/приети от регулатора съгласно чл.83, ал.1 ЗЕ.В настоящия случай констативния протокол е изготвен по тези действащи правила, изискванията на чл.55,ал.2 ПИККЕ/обн ДВ бр.35/30.04. 2019г/,са били изпълени и редът на чл. 49 от правилата е спазен. Така релевантите факти по основанието и размера на вземането са доказани от ответника,

Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е в нарушение на материалния закон и необосновано, в противоречие с други влезли в сила решения, в нарушение на правата му на потребител.В касационната жалба и изложението се поддържа, че в случая се касае за правоотношения регулирани от действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г.- чл. 98а, ал. 2, т. 6, от ЗЕ и и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, . Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИККЕ/,обн. ДВ бр.98/2013г и действащи от м. ноември 2013г., частично отменени с обнародването в ДВ, бр. 15/ от 14.02.2017г. на Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385/2016 г. на ВАС с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51. Самостоятелно тези подзаконови норми, останали да действат до отмяната им през 2018г, не изпълняват законовата делегация, не обвързват потребителя. Поради това за исковия период не е имало нормативни правила за корекция, които да се приложат. Правилата на ПИККЕ са специални, те засягат потребителите и са предвидени от специален закон. Затова въззивният съд прима незаконосъобразно, че трябва да приложи общата норма на чл. 183 ЗЗД.Пространно се излагат доводи в оспорване на това именно правно разрешение, което защитата влага в съдържанието на постановеното въззивно решение, Обсъжда се част от съдебната практика на ВКС, която го изразява и се сочи съдебна практика на Варненски ОС, в която се застъпва различно виждане. В тази връзка е поставен и правния въпрос в изложението.Поддържа се, че към момента на проверката 22.08.2018г не е имало законова възможност да се приложи методиката на ПИККЕ, приета през 2019г.

В изложението е цитиран чл. 280, ал.2 ГПК, както и влезли в сила въззивни решения по дела на Варненски ОС, съдържащи мотиви в подкрепа на изтъкваните доводи на защитата, относими за периода до приемането на новите ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г. Формулирани са два въпроса

- съгласно кой закон трябва да се решават споровете между абонатите на енергоразпределителните дружества, съгласпо специалния ЗЕ или общия закон ЗЗД.

-трябва ли да се докаже виновно поведение на абоната при софтуерна намеса в СТИ и показанията на т. нар тарифа „едно“ и „две“.

Като обосновка по специалните критерии за селекция на касационните жалби, при поставен правен въпрос /чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК /в изложението не е изтъкнато нито едно от основанията на закона в действащата негова редакция /ДВ бр.86/2017г/.

Изтъкнато е единствено, че има противоречива съдебна практика по сходни казуси.

Ответникът по жалбата„Електроразпределение – север “ АД АД,чрез адв М. К. е депозирал отговор. Изтъква, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и касаторът не е обосновал достъпа до касация по критериите, разяснени в ТР №1/2009г ОСГТК на ВКС.

Върховен касационен съд 3-то г. о намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т. е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението.

И двата въпроса, формулирани от касатора, не отговарят на горното условие. Въззивният съд не се е позовавал на чл. 183 ЗЗД и не е основал решението си на тази норма Относно реда за рализиране на корекцията в случая е съобразил, че са били приложени, а съгласно установените факти по делото и съответно приложими правилата на ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/ приети от регулатора съгласно чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ. Датата 22.08.2018г произволно се сочи от защитата като момент на някаква проверка.Тази дата не кореспонда с безспорно установените факти по делото, няма връзка и с твърденията в исковата молба, нито с констативните протоколи по корекционната процедура съгласно ПИККЕ, осъществила се след взизане в сила на новите правила. Няма връзка и с разпоредбата на пар.2 от ПЗР на ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г.

Въпросът трябва ли да се докаже виновно поведение на абоната при софтуерна намеса в СТИ също не е произнасян решаващо от въззивния съд и не е обусловящ за правните изводии в решаваща за изхода на делото насока Сумата по корекциата е приета за дължима, а отрицателният установителен иск на ищеца за неоснователен, но не поради вменено виновно поведение на абоната за софтуерна намеса, както се постулира в изложението.

При двата формулирани въпроса връзката им с делото се извежда от липсващо, или очевидно противоположно съдържание на въззивното решение, същевременно се твърдят обстоятелства, които не кореспондират с фактическата обстановка в случая,

За пълнота следва да се изтъкне, че липсва и опит за обосновка на посочените от закона специални основания на чл. 280 ал.1т.1-3 ГПК, което е предпоставка за селектиране на касационните жалби при допускане до касационно олжалване. Позоваване на противорачиво решаван от съдилищата правен въпрос понастощем законът не предвижда при основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Също така, при формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по правен въпрос, влезли в сила решения на въззивни съдилища в противоречие с нея не съставляваше основание за допускане до касационно обжалване включително по отменената редакция на чл 280, ал.1 т.2 ГПК/ДВ бр.47/2009г/, нито е основание по смисъла на чл. 280, ал.1 т.1 предл. последно ГПК.

Не налице очевидна неправилност, като квалифицирано обстоятелство при допускане до касационно обжалване на решението съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, при допуснато грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението, което не се твърди и не се установява спрямо обжалваното решение на Добрички ОС. Въззивният съд е основал решението си на приложимия закон,

Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 140 от 25.06.2020 г. по в. гр. дело № 145/2020 г. на Добрички окръжен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.