Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Енерго-П. П”АД [населено място] срещу решение № 763 от 19.06.20г. по в. гр. дело № 262/20г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5755 от 16.12.19г. по гр. дело № 9584/19г. на Варненския районен съд.С него е прието за установено в отношенията между страните, че К. В. В. не дължи на „Енерго - Про продажби“АД сумата 5811.53 лв, начислена електрическа енергия за периода от 6.02.2017г. до 5.0.2018г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/3.06.19г., на основание чл.124 ал.1 ГПК.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, направени със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.Дв, бр.54/12г./; 2.Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА),в сила от 17.07.12г.,но при действието на разпоредбите на чл.48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.13г.; 3.При преценка на приет по делото писмен документ, изготвен в установената форма и по установения ред, от длъжностно лице, действало в кръга на правомощията му, съгласно издадено от държавен орган разрешение за упражняване на конкретна дейност, може ли съдът да не се съобрази с обективираните в документа извършени действия на длъжностното лице и резултата от тях, както и да подлага същите на съмнение в случаите, в които не е проведена процедура по чл.193 ГПК.

В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата К. В. В. чрез адв.Р. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът К. В. е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], м.“Д. чешма“ № 730, като процесната сума е начислена като корекция на сметката му.При извършена проверка на електромера е установена външна намеса в тарифната схема и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 от 33868.3 квтч за периода от 6.02.17г. до 5.02.18г.Въз основа на това е издадена фактура № [ЕГН] от 3.06.19г. за сумата 5811.53 лв, която не е заплатена.От комплексната съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза е установено, че според КП № 1258/23.05.19г. на БИМ В. през процесния електромер е преминала ел. енергия през различни тарифи, включително през 1.8.3 в размер на 33868.3 квтч, въпреки че е параметризиран да отчита по две тарифи – дневна и нощна.Според вещото лице невъзможно е да се установи кога е започнало натрупването в регистър 1.8.3 поради неправомерното препараметризиране, при което самоотчетите на електромера по дни и месеци не са съхранени в неговата памет.Техническите параметри на присъединителната линия на абоната позволяват натрупаната ел. енергия да бъде измерена и доставена, но тя е в гранични стойности и не може да се ползва за дълъг период, какъвто е периодът на корекцията.При софтуерно четене, според протокола на БИМ, е установена външна намеса, което позволява част от ел. енергията да не е визуализирана на дисплея.Чрез софтуерното препрограмиране, въпреки че процесното СТИ отчита изцяло потребената ел. енергия, част от нея се записва в тарифа, показанията по която не се отчита на дисплея и не се инкасира и заплаща.Аритметично точно е изчислена стойността на количеството ел. енергия по издадената фактура, съобразно одобрените от КЕВР цени на ел. енергията за процесния период.

При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по съображения, че СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две тарифи, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена ел. енергия в регистър 1.8.3. Съдът е възприел заключението на вещото лице, според което това се дължи на неправомерно вмешателство в препрограмиране на параметризацията на електромера, но по делото не е установено да е следствие на виновно поведение на абоната.Освен това е посочено, че ответникът е начислил исковата сума на несъществуващо правно основание.Към датата на проверката -2.07.18г.,с решение № 1500 от 6.02.17г. на ВАС по адм. дело № 2385/16г.,5 –членен състав, в сила от 14.02.17г.,разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ са били отменени.След отмяната на чл.40-47 от ПИКЕЕ липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа изправност на СТИ, респективно за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира, че посочените от жалбоподателя въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,както следва:

Въпросът „Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, направени със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.Дв, бр.54/12г./“ - в противоречие с решение № 115 от 20.09.17г. по т. дело № 1156/16г. на Второ т. о. на ВКС и решение № 118 от 18.09.17г. по т. д.№ 961/16г. на Второ т. о. на ВКС.

Въпросът: „Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА),в сила от 17.07.12г.,но при действието на разпоредбите на чл.48,49,501 51 от ПИКЕЕ, в сила от16.11.13г.“ - в противоречие с решение № 124 от 18.06.19г. по гр. дело № 2991/18г. на Трето г. о. на ВКС и решение № 150 от 26.06.19г. по гр. дело № 4160/18г. на Трето г. о. на ВКС.

По процесуалноправния въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.

Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради което

В. К. С, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 763 от 19.06.20г.,постановено по в. гр. дело № 262/20г. на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя „Енерго-П. П“АД [населено място] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 116.23 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.