О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3869

София, 30.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1511/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 вр. чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по постъпила частна касационна жалба от И. П. И., чрез адв. С. Д., срещу определение № 2571 от 11.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2087/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което, като е потвърдено определение № 1475 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 6174/2023 г. на Софийския градски съд, е върната исковата молба на касатора, на П. И. Т. и П. В. С. (последните двама не са обжалвали въззивното определение) на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на иска и производството по делото е прекратено.

Според касатора, неправилно решаващите съдебни състави са приели, че за него не е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е собственик на описания в исковата молба имот. Сочи, че такъв правен интерес се поражда, на първо място, от осъществяваното от негова страна владение по отношение на имота, и на второ - с цел прекъсване на течението на евентуална придобивна давност в полза на ответника. Моли за отмяна на постановените определения и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложение към жалбата касаторът обосновава наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:

- „Следва ли при липса на ясно наведен в исковата молба...