О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 683

София, 09.12.2020 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№905/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. И. срещу решение №2740 от 10.12.2019г., постановено по в. гр. д.№4275/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, в частта му, с която (след частична отмяна на решение №2875/09.05.2018г. по гр. д.№11328/2016г. на СГС, ГО, І-19 състав), е отхвърлен иска на Д. И. против ЗАД „Б. В. И Груп“ АД за сумата от 42 000лв. – разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 150 000лв. и определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 108 000лв.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно. Твърди се, че незаконосъобразно въззивният състав е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата майка на ищцата при положение, че с влязлата в сила присъда е установена изключителна вина на застрахования водач за произшествието. Сочи се, че гражданският съд не може да преразглежда вината на водача на застрахования автомобил като се акцентира върху самопризнанието на дееца и върху заключението на техническата експертиза в наказателното производство, извършената непосредствено след злополуката. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и потвърждаване на присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от 150 000лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани четири материалноправни...