Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. И. Д. от [населено място] срещу определение № 777 от 17.09.2020 г. по в. ч.гр. д. № 469/2020 г. на Русенския окръжен съд.

Касаторът счита определението за неправилно, поради което иска неговата отмяна.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил отказ на Служба по вписванията-Русе, постановен по заявление вх.№ 7182 от 27.07.2020г., да разпореди вписването на акт за едностранно прекратяване на договор за наем на земеделска земя.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че актът за едностранно прекратяване на договор за наем на земеделска земя от 15.07.2020г., чието вписване е поискано със заявлението от 27.07.2020г., по което е постановен отказ от съдията по вписванията, не е сред изчерпателно изброените в закона актове, подлежащи на вписване, както и че съгласно разпоредбата на чл.2 ПВ не е допустимо вписването по аналогия.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при неговата вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл.280, ал.2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1.”Подлежат ли на вписване актове за едностранно прекратяване на договор за наем на земеделска земя, които са с нотариално заверка на подписа”; 2.”Приложима ли е нормата на чл.3 ПВ по отношение на вписването на актове за едностранно прекратяване на договор за наем на земеделска земя с нотариално заверен подпис”; 3. „Приложима ли е т.6 от ТР № 7/20112г. на ОСГТК на ВКС” и 4.”На какво основание са извършвани вписвания до сега на актовете за едностранно прекратяване на договори за наем на земеделска земя от службата по вписванията”. Релевират се и всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане не са налице, тъй като във връзка с първите два поставени въпроса касаторът не сочи практика на ВКС, на която въззивното определение да противоречи, нито е изложил някакви доводи по отношение на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, респ. за наличието на визираните в т. 4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които по отношение на тези въпроси не са налице. На настоящия състав не е известна практика на ВКС, в която да се отстъпва от разбирането, че вписване, отбелязване и заличаване е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи и то само на актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис, с изключение на актове, издадени от надлежните държавни органи.

Независимо от обстоятелството, че касаторът не е формулирал правен въпрос във връзка с ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие на обжалваното определение с тази задължителна практика на ВКС не е налице, тъй като именно в съответствие с дадените в т.6 на това тълкувателно решение разяснения въззивният съд е извършил преценка, че представеният с молбата от 27.07.2020г. акт за едностранно прекратяване на договор за наем на земеделски земи не е подлежал на вписване, респ. за законосъобразност на постановения от съдията по вписванията отказ. Последният поставен въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.

Обжалваното определение е валидно и допустимо. От съдържанието на неговите мотиви не се разкрива въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила, поради което определението не е и очевидно неправилно.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 777 от 17.09.2020 г. по в. ч.гр. д. № 469/2020 г. на Русенския окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: