Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. О. е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, подадена чрез юрк. Панагонова против решение № 1138/02.03.2012 г., постановено по адм. дело № 5255/2011 г. на Административен съд – София-град, второ отделение, 29-ти състав. Касационните твърдения могат да се обобщят като неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост на правните изводи

Ответникът по касационната жалба – Б. Е. М., прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че подадената касационна жалба е допустима и основателна, тъй като решението е неправилно.

Върховният административен съд, ІІІ-то отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество тя е и основателна.

С посоченото по-горе решение административният съд е уважил частично предявения иск от Б. Е. М. срещу Главни дирекция "Изпълнение на наказанията” за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от бездействия на длъжностни лица от дирекцията, изразяващи се в това, че не са осигурили здравословен начин и условия на живот, при пребиваването на ищеца в Арест – гр. Р. за периоди, подробно описани в исковата молба. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът е доказан, тъй като по делото е била установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди и незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от администрацията на ареста в гр. Р.. Развити са съображения, че действията на служителите са били в противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 и чл. 19а, ал.1 и ал. 2 от ЗИН отм. , действащ през процесния период. Освен това, въз основа на...