Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на "К. Б. М." ЕАД против Решение № 3660 от 19.03.2010 година по адм. д. 9242/2009 година по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по т.3 на чл.209 от Административнопроцесуалния кодекс, с искане за отмяната му.
Според жалбоподателя е неправилна преценката на тричленния съдебен състав, че обжалваното пред него Решение № 357 от 08.04.2009 година на КРС е мотивирано, съдържащо фактическите и правни основания за издаването му. С т.1 и т.2 от Приложение № 2 на Решение № 357 на КРС на Глобул
се възлагат нови задължения, които не произтичат от ЗЕС, подзаконовите актове по приложението му, както и от отменените индивидуални лицензии. В решението е посочено правно основание за постановяването, но без да са изложени фактическите основания за издаването му. Липсата на мотиви за налагане на задължение за качество на услугата е съществен порок на административния акт, който води до неспазване на изискванията за форма при издаването му, и съответно до неговата нищожност.
Налице е противоречие между мотивите и диспозитива на
Решение № 357 от 08.04.2009 година на КРС с пропуска Комисията за регулиране на съобщенията да се произнесе по притежаваната от дружеството лицензия № 111-03083 от 25.04.2005 година, което съдебното решение не е преценило.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на компетентност на административния орган за издаване на акта. При издаване на разрешението за ползване на номера не могат да се поставят изисквания за качествени параметри, които се отнасят за преноса в мрежата, предвид нормата на чл.107 от ЗЕС, регламентираща изчерпателно
съдържанието на разрешителното. Като е включила в разрешителното задължения за качеството на услугата, които излизат извън рамката на задължително определеното от закона, Комисията за регулиране на съобщенията се е произнесла при липса на компетентност, която води до нищожност на акта.
В жалбата са развити и съображения за нарушение на чл.280, ал.1, т.2 от ЗЕС, чл.5 от ЗЕС и конкретно основните принципи, установени от закона - законоустановност, предвидимост, пропорционалност и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото, за необоснованост.
Ответната страна Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: Предмет на първоинстанционното производство е
искане за обявяване на нищожността на Решение № 357/ 08.04.2009 г. на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на дружеството - жалбоподател е издадено разрешение № 01399/08.04.2009 г. за ползване на индивидуално ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна мрежа, с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга и всички услуги, включени в стандарта GSM и/или UMTS, в частта му, с която са приети т.1 и т.2 от Раздел "Изисквания за качество на услугата" от Приложение № 2.
Извършената от тричленния състав проверка на решението на Комисията за регулиране на съобщенията в оспорената част е съобразена с критериите и рамките на съдебния контрол за нищожност на административния акт.
При обсъждане на първото релевирано от жалбоподателя основание за нищожност поради нарушаване на изискванията за форма, поддържано и в касационната жалба, поради липса на мотиви, съдът приема
, че административният акт е мотивиран, тъй като е съобразен с
изискванията на чл. 236 от ЗЕС. Посочената разпоредба оправомощава секторния регулатор да определи параметрите за качеството на обществените телефонни услуги, съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, с цел да гарантира достъпа на крайните потребители до сравнима, адекватна и актуална информация относно качеството на предоставяните услуги след консултации с Комисията за защита на потребителите. Пълнотата и степента на съответствие на мотивите с диспозитива на решението са въпрос при преценката за унищожаемост на решението, не и на неговата нищожност, поради което не могат да бъдат обсъждани в рамките на заявения спор.
При преценката за наличието на материална компетентност на Комисията за регулиране на съобщенията да издаде акт, с който да определи условията за ползване на ограничения ресурс и за предоставяне на услугата, като въведе задължителни изисквания към предприятията, съдът съобразява общите и специални разпоредби на Закона за електронните съобщения, регламентиращи правата и задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията и достига до законосъобразния извод за валидност на постановения акт. Анализът на текстовете на чл. 21, ал. 1 от ЗЕС, определящ функциите на комисията по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения и изрично предвиденото в чл. 30, т. 10 от ЗЕС правомощие, да издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, на разпоредбата на чл. 73а от ЗЕС (Нов - ДВ, бр. 17 от 06.03.2009 г.), даваща й право да възлага на предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, специфични задължения при условията и по реда на глава девета, както и други задължения, предвидени в този закон, обосновава изводите
на първоинстанционния съд за наличие на материална компетентност на органа за издаване на акта. Преценката за съобразяване на решението с изискванията за съдържанието му, дадени в чл. 107 от ЗЕС, представлява контрол за законосъобразност на акта. Излизането извън предмета, очертан с разпоредбата на чл.107 от ЗЕС би било основание за унищожаемост, но не и за нищожност на акта на административния орган в рамките на посочените по-горе правомощия, регламентирани от Закона за електронните съобщения. Ето защо, законосъобразни са изводите на съда за наличие на компетентност за административния орган да определи в приложение № 2 към решението изисквания за качество на услугата и за качество на обслужване.
Евентуалното противоречие между мотиви и диспозитив е основание за преценка законосъобразността на акта, пради което касационният състав намира неоснователен е доводът за нищожност поради противоречие между мотивите и диспозитива на Решение № 357 от 08.04.2009 година на КРС, дължащо се на пропуска на Комисията за регулиране на съобщенията да се произнесе по притежаваната от дружеството лицензия № 111-03083 от 25.04.2005 година.
Съобразени със закона са и изводите за неоснователност на доводите за нищожност на решение № 357/08.04.2009 година поради нарушение на чл. 280 от ЗЕС. Регулираните от нормата отношения и правомощията на националния регулатор да прилага стандарти и спецификации на европейските стандартизационни организации са неотносими към преценката за валидност на акта. Спазването на условията за въвеждане на задължителни или препоръчителни стандарти е свързано с преценката за законосъобразност на решението на КРС.
Предвид изложеното, поради неоснователност на касационната жалба, решението на тричленния състав следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, на основание чл.221, ал.2 от АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 3660 от 19.03.2010 година по адм. д. 9242/2009 година по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. Решението e окончателно . Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ М. М./п/ И. С./п/ Й. П.
Й.П.