Образувано е по жалба на Р. А. и А. А., срещу решение № 371 /19.03.2008 г, по адм. д. № 2262 /2007 г, на Административен съд - Варна. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се твърди, че същата е издадена от некомпетентен орган и неспазване на предвидената от закона форма за съответния административен акт.

Ответниците редовно призовани, не се явяват и не се представляват

Ответната страна Кмета на Община - Варна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че атакуваното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

След като по реда на чл.218 и сл. от АПК обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Р. П. А. и А. П. А. срещу Заповед № 3425 /25.09.2007 г, издадена от кмета на Община - Варна. Обсъждайки условията за законосъобразност на административния акт и оплакванията на жалбоподателите, Съдът е констатирал законосъобразност на заповедта, като последната е издадена от компетентен орган. Към обжалваната заповед е цитирана заповедта на кмета, с която определя заместник на длъжността, а именно заместник кмета на О. В. – доц.Б. И. К.. Първоинстанционият съд приема, че се касае за нормативно регламентирано в чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, а не за уреденото в чл 39, ал. 3 от ЗМСМА делегиране на правомощия. При служебната проверка на оспореният акт, съдът не установява основания за незаконосъобразност по чл.146, т.3 и 5 от АПК, а изложените в жалбата оплаквания за неспазване на установената форма не водят до нищожност или унищожаемост на заповедта. Разгледана по същество, първоинстанционният съд прави извод за законосъобразност на заповедта, обосновавайки се с липсата на представени доказателства за отстраняване на нарушенията, цитирани в същата заповед. Решението е правилно.

Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че Заповед №3408/21.09.2007 г., с която кметът на О. В. нарежда в периода 24.09.2007 г. – 26.09.2007 г. функциите му на кмет да се изпълняват от заместник - кмета на О. В., не представлява делегиране на права, предвидени в хипотезата на чл. 39, ал. 3 от ЗМСМА. В случая попадаме в хипотезата на чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, а именно определяне със заповед на заместник - кмет, който да замества кмета при отсъствието му от общината. За да е на лице делегирана на правомощия, то следва те да са изрично посочени в съответния акт за делегиране на права и съответната възможност за делегиране трябва да е изрично предвидена в закон. Ето защо, този акт на оправомощаване няма връзка с разпоредбата на §1, ал. 3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ и не би следвало да се съобразява с нея. Освен това, дори да се приложи цитираната разпоредба на ЗУТ, последната в ДВ бр.61/2007 г. е изменена, както следва: заличени са думите „въз основа на решение на общинският съвет”. Т.е. за предоставяне на функциите на кмета по ЗУТ на свои заместници, не се изисква решение на общинския съвет.

По повод на оплакванията на жалбоподателите, че в съдебното производство не са събрани доказателства, удостоверяващи чий е подписът на лицето, издало Заповед № 3425 /25.09.2007 г, никъде в първоинстанционното производство не е оспорена автентичността на процесната заповед, а тази възможност не е включена в касационните основания, предвидени в АПК. Ето защо, настоящият състав не следва да разглежда посочените твърдения.

Неоснователни се явяват и твърденията на жалбоподателите за неспазване на предписаната от закона форма при издаването на процесния административен акт, паради неточно посочване на правните основания за издаването на последната. Основанията за издаването на Заповед № 3425 /25.09.2007 г, са точно и ясно посочени, като са визирани и законовите разпоредби, въз основа на които е издадена последната. Освен това, събраните и обсъдени в първоинстанционното производство писмените доказателства, ясно и недвусмислено сочат основанието за издаването на оспорваната заповед.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК В. А.ивен Съд, второ Отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №371/19.03.2008 г. по адм. д.№ 2262/2007 г. на Варненски административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Д. Р. Д.Р.