Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от Ю. Д. Т. - Генева срещу решение на министъра на вътрешните работи № I-10727/08.04.2011 г.

, с което се установява наличие на конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката - началник на отдел в Институт по психология на МВР, свързан с нарушение на разпоредбите на чл.2, ал.1 и ал. 3 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ), забраняващи на лица, заемащи публични длъжности да сключват договори или извършват други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си оспорва жалбата и счита постановеното решение за законосъобразно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспореното решение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по установяване на конфликт на интереси пред министъра на вътрешните работи е започнало въз основа публикация във вестник 168 часа и докладна записка рег.№ 607/11.02.2011 г. на директора на ИП - МВР, с която дирекция „И”ООД, на което е била управител до 19.02.2010 г. Била е управител и на „ДД груп” ЕООД. Прекратила е участието си и в двете дружества от 19.02.2010 г., като е прехвърлила собствеността и управлението на „Д &Д груп”ООД на своята дъщеря Р. Г..

През м. октомври 2009 г. Ю. Д., в качеството си на управител на „Д &Д груп”ООД е предложила на директора на

ИП - МВР проектна идея за нуждите на правоохранителната система, като института да бъде водеща организация при кандидатстване по определената програма и нейното реализиране. На 29.09.2010 г. е подписан договор между ИП - МВР и Национален център за развитие на човешките ресурси за реализиране на проект „

SOCOPOL”, финансиран по програма „Л”ООД е един от изпълнителите по проекта, а фирмите партньори са предложени от Ю. Д..

Ю. Д. отново е назначена в ИП-МВР на 01.07.2010 г, като от 05.11.2010 г. е държавен служител в МВР, присъдена й е категория „Б” и е назначена на длъжност началник на отдел „О”ООД, представлявано от дъщерята на Ю. Д. -

Р. Г., собственик и управител на дружеството, като този договор е неразделна част от договора за предоставяне на финансова помощ за осъществяването на проекта. След подписването на договора

ИП - МВР е получил 87000 (осемдесет и седем хиляди) евро по своя сметка, от която за с „Д

&Д груп”ООД са определени 21 624 (двадесет и една хиляди и шестстотин и двадесет и четири) евро.

С заповед № 665/11.10.2010 г. на директора на ИП-МВР за координатор на проекта е определена Ю. Д., като й е възложено да организира, контролира и отчита дейностите по проекта в рамките на ИП-МВР, като този контрол включва и действието на определеното в заповедта лице за контакт, което от своя страна осъществява контрол върху организациите п а ртньори, вкл. и върху „Д

&Д груп”ООД. За осъществяването на тази функция е сключен граждански договор рег. № 01/20.12.2010 г. между

Ю. Д. и МВР, представлявано от директора на ИП-МВР.

В оспорваната заповед е прието, че заеманата от Ю. Д. длъжност, началник на отдел „О”ООД, и в „ДД груп” ЕООД дванадесет месеца преди датата на назначаване на заеманата длъжност, но в декларацията не е декларирала настъпилата промяна и наличието на частен интерес, съгласно чл. 12, т.3 и 4 от ЗПУКИ, при участието й като длъжностно лице в реализирането на проект „

SOCOPOL”, в който като партньор е било предвидено да участва

„Д

&Д груп”ООД, управлявана от дъщеря й - Р. Г..

При изложената фактическа обстановка настоящият състав на ВАС намира следното от правна страна:

Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси обн. ДВ, бр. 94 от 31.10.2008г., в сила от 01.01.2009г., изм. бр. 10 от 06.02.2009г., изм. и доп. бр. 26 от 07.04.2009г., в сила от 31.03.2009г. определя правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Сред основните причини, които налагат приемането на общ закон за конфликта на интереси, посочени в мотивите към проекта на закона са необходимостта от въвеждане на единна система за управление на конфликта на интереси, който е един от главните източници за корупция, липсата на ясна институционална рамка на ангажиментите във връзка с конфликта на интереси. В глава първа на закона е определено приложното поле, което обхваща законодателната, съдебната и изпълнителната власт, както и местното самоуправление и има действие спрямо всички лица, които са еднолични органи, членове на колегиални органи, служители в администрацията или са назначени на ръководни длъжности от органи на изпълнителната власт. В нея е дефинирано понятието „конфликт на интереси” чрез последователното въвеждане на още две понятия, обясняващи основното, а именно- „частен интерес” и „облага” (чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗПРКИ). По този начин законодателят цели посочване на същностните характеристики на явлението, които да са приложими към широк кръг ситуации в които лице, заемащо публична длъжност по смисъла на закона може да попадне. А в глава четвърта на закона са регламентирани последиците при констатиране на конфликт на интереси, които са в две основни насоки. Първата е свързана с последиците спрямо лицето, което заема публична длъжност-в зависимост от характера и тежестта на нарушението. Те са свързани с реализиране на наказателна отговорност, административнонаказателна отговорност, дисциплинарна отговорност, имуществена отговорност, както и освобождаване от заеманата длъжност, а втората последица е по отношение на актове, сключени договори и действия в условията на конфликт на интереси.

Оспореното решение е издадено в рамките на компетентността на министъра на вътрешните работи, с оглед чл. 28, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 25, ал. 2, т. 5 от ЗПРКИ, спазени са изискуемата форма на акта и административнопроизводствените правила.

Безспорен е факта, че жалбоподателката е лице, заемащо публична държавна длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПРКИ и се явява задължено лице да декларира несъвместимост и частен интерес.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия закон, конфликт на интереси възниква в случаите, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. По смисъла на закона частен интерес е всяка облага от материален и нематериален характер, чието съдържание е дефинирано в ал. 3 на чл. 2. При това е необходимо частният интерес и облагата да са налице, а не възможността за бъдещето им проявление.

Доказателствата по делото сочат, че като държавен служител в МВР и началник на отдел в ИП - МВР, жалбоподателката е лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т.25 от ЗПУКИ(преди и след изменението на правната норма), а като координатор на проекта, определена със заповед №665/11.10.2010 г. на директора на ИП-МВР, тя е изпълнявала действия по разпореждане и контрол на дейността по осъществяване на проекта „

SOCOPOL”. С цитираната заповед на жалбоподателката са й възложени функции по разпореждане и контрол на целия екип, определен от ИП - МВР за участие в проекта, в това число и на контактното лице. Видно от съдържанието на заповедта и от сведението на контактното лице от ИП - МВР - инспектор К. Х.,

Ю. Д. е приемала отчети от същата за извършената работа по проекта „

SOCOPOL”, като контролът по отношение на партньорските организации е основен предмет и на сключения между

Добрева и МВР граждански договор № 1/20.12.2010 г. В този граждански договор изчерпателно и ясно са изброени ръководните и контролни функции, възложени на Ю. Д., приложими по отношение на партньорските организации, включително и „Д

&Д груп”ООД, т. е. по отношение на работата, извършвана от нейната дъщеря Р. Г..

Безспорно е установено, че въз основа на цитираната заповед и гражданския договор ,

Ю. Д. е приемала отчети, оценявала ги е и ги е докладвала на директора на ИП - МВР за утвърждаване. При тази своя дейност тя е осъществявала контрол и върху дейността на„Д

&Д груп”ООД, собственост на нейната дъщеря Р. Г., като приемането, положителната оценка и утвърждаването на отчетите на

„Д

&Д груп”ООД е било условие за извършване на плащанията към дружеството като партньорска организация, за извършената от него работа по договора за изпълнение на проекта

„

SOCOPOL”.

С обжалваната заповед правилно е установено, че Р. Г., като дъщеря на

Ю. Д. е свързано лице по смисъла на §1,т.1 от Допълнителните разпоредби към ЗПУКИ и нейната дейност по изпълнение срещу заплащане на договорени дейности от проекта „

SOCOPOL” е създало предпоставки и възможност за повлияване върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията и задълженията по служба от страна на

Ю. Д..

С оглед на гореизложеното правилно министърът на вътрешните работи е установил, че в конкретния случай е налице определения в чл. 2, ал.2 от ЗПУКИ частен интерес, доколкото за Ю. Д., заемаща публична длъжност като държавен служител в МВР, при изпълнението на възложените й функции по проект„

SOCOPOL”, съществува интерес, който води до облага за свързано с нея лице-дъщеря й Р. Г.- собственик и управител на

„Д

&Д груп”ООД. Облагата в конкретния случай се състои във фактическата възможност, произтичаща от правомощията на

Ю. Д. като координатор по проекта

„

SOCOPOL” да оказва визираните в чл. 2,ал.3 от ЗПУКИ подкрепа, предимство и влияние при приемане, оценка и докладване на отчетите на

„Д

&Д груп”ООД за извършената работа, въз основа на които дружеството получава договореното възнаграждение.

Правилно административния орган е приел, че самото възнаграждение дружеството получава от ИП - МВР, след приемане и утвърждаване на отчети за извършените дейности, процедура, в която участва

Ю. Д. и това създава пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между поведението на Ю. Д. като координатор на проекта и получаването на възнаграждение за работата по този проект от „Д

&Д груп”ООД, собственост на нейната дъщеря Р. Г..

По изложените съображения съдът намира, че е налице конфликт на интереси на Ю. Д. Т.-Генева - началник на отдел в Институт по психология на МВР, поради което решение на МВР №

I-10727 от 08.04.2011 г.

, с което се установява наличие на конфликт на интереси на жалбоподателката следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Д. Т.-Генева срещу решение № I-10727/08.04.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с което се установява наличие на конфликт на интереси на основание чл.28, ал.1, т.3 във връзка с чл.25, ал. 2, т. 5 от ЗПУКИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ И. С.

М.М.