Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите против решение № 1522 от 31.03.2011 г., постановено по адм. дело № 9328/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорените административни актове бъде отхвърлена.
О. Й. Г. Т., А. Д. Т. и С. Д. Т., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 415 ЛС/03.06.2010 г. и заповед № 1002 ЛС/23.11.2010 г. на председателя на комисията за защита на потребителите, с които на Д. С. Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.
За да постанови този резултат, Административен съд София-град е приел, че дисциплинарно наказание е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и в нарушение на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл.
Решението е правилно, но не по изложените в него съображения.
От събраните по делото доказателства е установено, че от държавния служител са искани писмени обяснения и същият е поканен за изслушване от дисциплинарно наказващия орган, поради което изводът на съда за нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. е необоснован. Неправилно съдът първоначално приема, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в предписаната от закона форма, а впоследствие прави законосъобразно заключение, че от мотивите на същата не може да се направи извод от кога е започнал да тече едногодишния срок за налагане на наказанието, както и че липсва изрично посочване за коя от всичките проверявани преписки се налага същото, като такава конкретизация не се съдържа и в решението на дисциплинарния съвет. Последният извод сочи, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Посоченото нарушение не се отразява на правилността на крайния извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа: описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват. В същата е посочено, че държавният служител не е упражнил необходимия вътрешен контрол върху подчинените му служители, без да е посочено кога са извършени нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и кои задължения от длъжностната си характеристика е нарушил служителя. На второ място в заповедта е посочено, че Терзийски със свои действия и бездействия не е изпълнил законосъобразни актове и заповеди на по-горестоящите органи, като не е посочено кога, респективно в какъв период от време е това неизпълнение. Следователно в нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените от Д. Т. нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и доказателствата, които ги установяват, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В заповедта е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна.
В случая решението на дисциплинарния съвет също не съдържа мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение, при какви обстоятелства и кога е извършено. Изготвената докладна записка от 23.03.2010 г. по повод извършена вътрешноведомствена проверка също не съдържа посочените обстоятелства, а констатации за допуснати нарушения извършени от отделни служители в регионалната дирекция, но не и тези от Терзийски.
Непосочването на времето на извършване на дисциплинарните нарушения, както и неизлагането на конкретни мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. за отмяна на обжалваната заповед. Посоченото нарушение води и до невъзможност да се установи спазване на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. за налагане на дисциплинарното наказание, както и нарушава правото на защита на държавния служител. В настоящия случай независимо, че в заповедта не е посочено времето на извършване на нарушенията, то същата е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., тъй като административният акт е издаден на 03.06.2010 г. и е връчен на 23.11.2010 г., на която дата е издадена и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител. Съгласно правилото на чл. 97, ал. 4 от ЗДСл. заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Следователно от момента на връчването на заповедта респективно от момента на получаването й дисциплинарното наказание се счита за наложено. За периода от издаването й до връчването срокът по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. продължава да тече, тъй като същият е обвързан с налагане на дисциплинарното наказание, а не с датата на издаване на заповедта. От момента на издаването до връчването на заповедта са изминали повече от пет месеца, през което време Терзийски е ползвал общо 15 дни законоустановен отпуск, поради което наказанието е наложено след изтичане на преклузивния срок за това. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, Административен съд София-град е постановил решение съответно на материалния закон.
Предвид изложеното обжалваното решение е правило. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1522 от 31.03.2011 г., постановено по адм. дело № 9328/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.