Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници”, представляван от процесуалните представители Йорданова и Еленков, срещу решение № 5266/21.11.2011 г., постановено по адм. дело № 5181/2011 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на П. С. Й. е отменено решение № п94-0006/03.02.2011 г. на началника на митница „Столична”, изменено с решение № 181/13.04.2011 г. на директора на Агенция „Митници” в обжалваната част, с която е определено сумата от 5570,00 лв. да бъде възстановена, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2011 г., и на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 15, ал. 3 ЗВНАУА делото е изпратено на компетентния орган – началника на митница Столична за издаване на акт за възстановяване на сумата от 5570,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2008 г. до окончателното плащане.

Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на постановеното решение и потвърждаване на обжалвания административен акт.

Ответникът – П. С. Й., лично и чрез адв. Владимиров оспорва касационната жалба. Допълнителни съображения излага в подадено до съда писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административният съд правилно е приел, че лихвата по чл. 4 ЗВНАУА е дължима от момента на заплащане на главницата (надвнесения акциз) – в случая 14.07.2008 г., а не от момента на влизане на закона в сила – 01.01.2011 година.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било решение № п94-0006/03.02.2011 г....