Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е"ООД против решение №666/09.06.2010 г., постановено от Административния съд в гр. Б. по адм. д.№1530/09 г..

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА №2788/22.03.07 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение №РД-10-239/28.05.2007 г. на директор на дирекция "ОУИ"-Бургас в частта относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2004 г. на осн. чл.23, ал.2, т.10 от ЗКПО отм. и са определени задължение за корпоративен данък в размер на 16 431,26 лева главница и 4 122,47 лева лихви. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на дирекцията разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1830 лева.

В касационната жалба се пъддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Като касационни основания се навеждат всичките по чл.209, т.3 от АПК-неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното оплакване на касатора е, че съдът не е обсъдил и взел предвиди приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част.Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-Бургас не изразява становище по жалбата.

Върховната административна поркуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна.

Обжалваното решение на Бургаския административиен съд е постановено след връщане на делото от ВАС в тази част за ново разглеждане. Това се е наложило след като ВАС е отменил първоначално постановеното решение по тази част от спора, с което РА в същата част е бил прогласен за нищожен.

Спорът между страните се е свеждал до това налице ли са били разходи в размер на 69503,54 лева, които са се отразили на финансовия резултат на ревизираното лице за 2005 г., но които то не е могло да докаже...