Производство по чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ вр. чл.131-132 от Данъчния процесуален кодекс/ДПК отм. вр. §5 ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано по касационна жалба на ЕТ”Калас-Р. К.” със съделище и адрес на управление в гр. П., ул.”Д. Г.”№30, ет.1, ап.1, представляван от Р. С. К., против Решение №780 от 04.07.2006г. на Пловдивски окръжен съд по адм. д.№706 по описа за 2004г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт/ДРА/№795/08.03.2004г. на данъчен орган при ТДД гр. П., потвърден с Решение №417 от 04.05.2004г. на РДД Пловдив, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м.06 и 10.2000г.; м.04.2002г. и м.01.2003г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 41 938,62лв. и е определен ДДС за внасяне в този размер главница и 17 111,57лв. по доставките на пряк доставчик ЕТ”Б. П.-Д. В.” гр. П., по 50бр. фактури с предмет картон, мрежа, захарни и шоколадови изделия.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материлания закон - касационно отменително основание по чл.209 т.3 АПК, изразяващо се в неправилно прилагане за случая на нормите на чл.109 ал.11 и 12 отм. ДПК отм. и чл.65 ал.4 ЗДДС; неправилно съдът приел, че голяма част от процесните фактури не притежават съществени реквизити по ЗСч отм. и ЗСч; съдът не съобразил, че подаването на справки декларации от прекия доставчик и отразяването на процесните фактури в дневници за продажби е достатъчно, за да се приеме, че ДДС е начислен от доставчика като задължение към бюджета; доказана била и реалността на процесните доставки. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на ДРА.
Ответникът по касационната жалба Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез юрк. Хр.Христов, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и 220 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.132 ал.1 ДПК отм. от легитимирано лице и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Констатациите на ДРА, предмет на контрол пред окръжния съд, са основани на писмена декларация на собственичката на процесния пряк доставчик, че не може да представи поисканите й документи във връзка с реалността на процесните доставки, нито с начисляването на ДДС по тях поради претърпяна злополука, както и че не е попълвала и подписвала процесните фактури като това е сторено от главния й счетоводител – едноличният търговец-касатор, нито е получила плащания във връзка с фактурираните доставки. За да отхвърли жалбата на касатора против ДРА, окръжният съд, в решаващия си състав, е приел, че липсата на подпис на съставителя, трите имена на съставителя и дата върху една от процесните фактури, води на извода, че процесните частни свидетелстващи документи не съдържат достатъчно информация за предмета и страните на осъществените стопански операции. Отделно от това, установено е по делото, че цялата счетоводна документация на предприятието на прекия доставчик е била унищожена при транспортно произшествие и не са представени никакви доказателства за възстановяването й по предвидения в счетоводното законодателство ред и липсата на редовна счетоводна документация у прекия доставчик е пречка да се докаже начисляването на ДДС по процесните фактури, а в същото време независимо дали виновно или не прекият доставчик не е представил доказателствата, поискани му в хода на данъчната ревизия за осъществяване на доставките и за начисляването на ДДС по тях, което е било и основанието за ревизиращите органи – по чл.109 ал.11 и 12 за данъчните периоди през 2000г. и по чл.65 ал.4 т.4 за тези през 2002 и 2003г. да откажат данъчен кредит.
Направените в жалбата касационни оплаквания не се оправдават.
Нормите на чл.109 ал.11 и 12 отм. ДПК отм. и чл.65 ал.4 ЗДДС са приложени правилно, след като по делото е установено унищожаването на цялата счетоводна документация на прекия доставчик, което го е поставило в обективна невъзможност да представи поисканите му при ревизията документи, а възстановяването на тази документация не е установено дали е станало по предвидения в счетоводното законодателство ред.
Правилно съдът е приел, че процесните фактури не притежаващи съществени реквизити по ЗСч отм. и ЗСч като подпис и три имена на съставител и дата не съдържат достатъчно информация за осъществено данъчно събитие и тази преценка е в съответствие с т.3 на ТР№5/14.07.2004г. на ОСС на ВАС.
С основание съдът е приел, че подаването на справки -декларации от прекия доставчик и отразяването на процесните фактури в дневници за продажби не е достатъчно, за да се приеме, че ДДС е начислен от доставчика като задължение към бюджета. Относно реалността на процесните доставки пред окръжния съд не са представени никакви доказателства. Решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, юрисконсултско възнаграждение за ответника не се дължи поради липса на процесуално представителство за Дирекцията в касационното производство.
Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №780 от 04.07.2006г. на Пловдивски окръжен съд по адм. д.№706 по описа за 2004г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ М. М. Т.Н.