Производството е по реда на чл.33 във връзка с чл.5, т.4 ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД чрез представителя му по пълномощие адвокат В. Б. срещу решение от 7.06.2005 година по адм. дело № 27/2003 година на Софийския окръжен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството за обявяване нищожност на решение № 46 от 20.09.2002 година на общински съвет - Правец. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл.218б, ал.1,б."в" ГПК. Ответната страна не взема отношение по жалбата.
Заинтересованата страна изразява становище за нейната неоснователност.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокураура дава заключение също за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че за язовира е съставен акт за публична общинска собственост, в който изрично е отразено, че той не е включен в капитала на търговско дружество. Актът не е оборен по съответния законов ред. По доводите за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на обсъждане на представените от жалбоподателя писмени доказателства прокурорът заявява становище за неотносимост към настоящия спор.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.33, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството пред окръжния съд е по реда на чл.37, ал.2 ЗАП. Образувано е по жалба от "Напоителни системи" ЕАД за обявяване нищожност на решение № 46 по протокол № 8 от 20.09.2002 година на общински съвет Правец поради липса на материална компетентност. С него е открита процедура за предоставяне на концесия върху язовир "Правец", находящ се в землището на същия град. Определен е предметът на концесията, като особено право на ползване на язовира, публична общинска собственост за рибовъдство, спортен риболов, ползване на водната площ и прилежащата ивица на язовира за развлекателна и спортна дейност, туризъм и отдих. Жалбоподателят е мотивирал твърденията си за липса на материална компетеност на общинския съвет с доводи, че язовирът не е собственост на общината, а на търговското дружество. По делото са събрани многобройни писмени доказателства в подкрепа на тезите на двете страни.
Съдът е разгледал спора по същество, като само е маркирал някои от писмените доказателства. Позовал се е на съставения акт за публична държавна собственост на язовир "Правец" № 0128 от 9.02.2001 година, издаден на основание чл.19, т.4, б."в" от Закона за водите, в който е отразено, че обектът не е включен в капитала на търговско дружество. При това не е извършен какъвто и да било анализ на констатациите, направени в него дори по отношение предмет на актуване и съпоставянето му с предмета на концесиониране. На второ място е преписал съдържанието на писмо № 08-33-40 от 2000 година от областния управител на Софийска област, че обектът не може да се актува, като държавна собственост, тъй като в баланса на дружеството той е заведен, като съоръжение, а съоръженията не подлежат на актуване съгласно ЗДС. Последно се е позовал и на писмо 0600-1972 от 20.07.2001 година на министъра на земеделието и горите и на писмо № 90-04-218 от 1.04.2003 година на МРРБ без да съобрази, че в последното изречение от него е изрично посочено, че на етапа на представянето му то няма окончателен характер. По отношение на представените писмени доказателства от жалбоподателя и многобройните доводи в подкрепа на твърденията му, които са направени в писмената защита, съдът се е задоволил само да посочи, че те не променят изводите. Без да се анализират противоречивите писмени доказателства и без да се обсъдят доводите на страните, дори без да се очертае приложимата правна рамка съдът напълно формално е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно.
Видно от приложените писмени доказателства основанието на общинския съвет да вземе обжалваното решение за откриване на концесионна процедура за отдаване на концесия на язовир "Правец" е акт за публична общинска собственост № 0128 от 9.02.2001 година. С него на основание чл.19, т.4, б."в" от Закона за водите и цитираното вече писмо на областния управител на Софийски област е актуван терен с площ 339000 кв. м. Под обекта на актуване са вписани в скоби думите "язовир Правец", което им придава характер на пояснение към обстоятелството къде точно попада актуваният терен. При такъв начин на изписване на имота, който е предмет на актуване могат да се правят нееднозначни изводи. В т.11 е посочено, че той не е включен в капитала на търговско дружество и това е така, тъй като в капитала на жалбоподателя е включен язовир Правец, но не е включена отделно земята, върху която той лежи. Актът за общинска собственост е поправян два пъти на основание чл.60, ал.2 ЗОС. Под формата на явна фактическа грешка теренът е описан вече като забележка в графа 13, като водна площ 325175 кв. м. и прилежащи площи - 65614 кв. м. При втората поправка към прилежащата площ е вписана и 11209 кв. м. в с. Р..
При описаните отразявания в акта за публична общинска собственост не е изяснено точно какъв е неговият предмет. Още повече, че предмет на концесията, така както е вписан в обжалваното решение на общинския съвет е предоставяне на концесия върху язовира, а не върху терена, върху който той е изграден. За изясняване на този основен за спора въпрос би следвало да се приложи правният анализ на язовир "Правец", приет с т.2 от същото решение и досието по чл.31, ал.1 ППЗОС /действал към момента на съставяне на акта/, в което по закон се съдържат всички документи, удостоверяващи правото на собственост на общината върху конкретния имот.
При анализиране на съдържанието на акта за публична общинска собственост не могат да се игнорират и фактите, свързани с първото актуване на имота. Това е извършено с акт за общинска собственост № 1075 от 1993 година, издаден на основание пар.7 ПЗР на МСМА, тъй като ЗОС е приет няколко години по-късно - през 1996 година. С него е актувано езеро с площ 339000 кв. м. Той е анулиран със заповед № ОА-493 от 29.11.1994 година на областния управител на Софийска област. В мотивната й част е отразено, че имотът, т. е. езерото не попада в приложното поле на пар.7 ЗМСМА, тъй като язовирът е включен в баланса на търговското дружество "Напоителни системи" ЕАД.
Ясно е, че е налице спор за материално право, който се води между страните повече от 10 години. Това се установява от една страна от всички действия по първоначалното актуване на язовира и анулирането на съставения акт за общинска собственост, от съставения втори път акт през 2001 година и от друга от оценката и записванията в капитала на търговското дружество по отделните счетоводни статии. Съдът обаче е сезиран с конкретен административно-правен спор относно действителността на решението за откриване на концесионна процедура. За да се произнесе по него е бил длъжен внимателно да анализира многобройните доказателства по делото, още повече, че те са противоречеви. А след това да ги съпостави под релевантната правна норма и да направи съответните правни изводи.
В нормативната система липсва легална дефиниция за понятието "Язовир". В същото време обаче ако се приемат без да се обсъждат в тяхната цялост и взаимна връзка документите по делото би следвало да се направи извод, че: теренът е собственост на общината, видно от АОС, който съгласно изричната разпоредба се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното. Язовирът е вписан в баланса на дружеството, като дълготраен материален актив и е негова собственост. А съгласно изричната законова разпоредба на чл.19, т.4,б."в", изречение последно и чл.11 публична водата в него е публична държавна собсвеност. А това налага необходимост да се обсъди налице ли е годен предмет на концесия, който въпрос е пряко свързан с действителността на административния акт, с който се взема решение за предоставяне на такава.
При извършването на преценка, съдът следва да съобрази и приетата Наредба № 24 от 17.05.2002 година за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях. Съгласно чл.1, т.3 с нея се определя категоризация на язовирите - държавна собственост в рибностопанско отношение. Вприложение към чл.15 от същата са вписани язовирите, държавна собственост по тяхната категоризация. Под номер 152 е посочен язовир "Правец". Това води до два извода: че язовирът е държавен и съгласно категоризацията е предвиден за стопански риболов. В същото време общинският съвет, считайки го за публична общинска собственост го предвижда при отдаването на концесия за спортен риболов - т.1.2 от концесионния договор.
Окръжният съд не е съобразил всички така изложени обстоятелства и не е обсъдил доводите на страните, с което е допуснал нарушение на изискването на чл.188 ГПК. То е съществено, тъй като е довело до неправилност на съдебния акт. Налице е отменително основание по смисъла на чл.218б, ал.1,б."в" ГПК. Обжалваното решение ще следва да се отмени и делото се върне на окръжния съд за ново разглеждане.
Водим от гореизложеното и на основание чл.40, ал.2 ЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 7.06.2005 година по адм. дело № 27/2003 година на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. А.К.