Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. К. от гр. П. срещу решение № 749 от 04.06.2009 г., постановено по адм. дело № 517/2008 г. от Административен съд Пловдив. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, като се прави искане за отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - Областна дирекция на МВР - Пловдив не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, искът на Л. К. срещу ОД на МВР -Пловдив, с който е претендирала да й бъде заплатено обезщетение в размер на 10 001 лв. за понесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2008 г. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала преки и непосредствени вреди от незаконосъобразен акт на служители на ОД на МВР - Пловдив - наказателно постановление № 553 от 18.04.2008 г. на началника на VІ РПУ - Пловдив, издадено на осн. чл. 55 от ЗМВР, отменено с решение № 149 от 17.11.2008 г., постановено по НАХД № 701/2008 г. от Пловдивски районен съд, 6 нак. с-в.

Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора.

1. По възраженията за отвод на съдията-докладчик от решаващия съд:

Когато са налице някои от посочените в текста на чл. 22, ал. 1, т. от 1 до 6 от ГПК обстоятелства съдията (съд. заседател или секретаря) е длъжен сам да се отведе. Ако това не стане заинтересованата страна може да поиска отстраняването - устно или писмено, най-късно в първото заседание, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване (чл. 23, ал. 1 от ГПК). Това е така, тъй като съдийското безпристрастие е свързано със самата същност на правосъдието. За да може да съди безпристрастно съдията трябва да бъде трето лице, чуждо на правния спор. Съдийското безпристрастие обезпечава правилното решение, защото изключва при разглеждане на делото и постановяване на решението всякакви стимули на заинтересованост, приятелство, ненавист и др. под., които заплашват съображенията, извличани от данните по делото и от закона, защото им противостоят. Съдията остава безпристрастен, когато остава чужд на всякакви съображения, които противоречат на обективната истина и на волята на закона, т. е. когато се ръководи само от изискванията на принципите за дирене на истината.

Искане за отвод на съдията-докладчик е направено от процесуалния представител на ищцата адв. Н., на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, в първото по делото заседание - 18.06.2008 г., непосредствено след като е бил даден ход на делото. Като мотив на искането е посочена: "Професионалната, служебната и финансовата обвързаност" на съдията-докладчик с ответника, които биха довели "до завеждане на дело пред Европейския съд". В касационната жалба този мотив се доразвива, като се сочи, че съдията по делото е бивш служител в системата на МВР, работил е повече от 15 години в нея (в полицейското управление в район "Тракия", гр. П.), получил е 24 работни заплати при напускането на системата "която е издържала него и семейството му", т. е. налице е основателно

съмнение в неговата безпристрастност, поради неговата"служебна, професионална и финансова обвързаност с ответника". Възражението е неоснователно.

На първо място фактът, че докладчика е бивш служител на МВР и е получил 24 заплати при напускане на системата не е ноторен. На настоящата инстанция този факт не е известен. Отделно от това следва да се посочи, че всички служители на МВР, които по една или друга причина напускат системата, получават възнаграждение при напускането, което законодателят е преценил, че следва да получат поради изключително тежките условия на работа и ниското заплащане.

Второ, ако този факт бе пречка за съдийската безпристрастност то на същия този съдия не би следвало да се разпределят никакви дела, свързани със системата на МВР, неговите структури и поделения като напр. жалби срещу наложени дисциплинарни наказания на държавни служители от МВР; жалби срещу принудителни административни мерки и т. н., което би го дискриминирало (или би го поставило в привилегировано положение, в зависимост от гледната точка) по отношение на останалия съдийски състав.

Трето - искането за отвод е направено непосредствено след даване ход на делото, преди да са извършени каквито и да е процесуални действия от страните и съда, които биха обосновали в някаква степен твърдението за наличие на "основателно съмнение" в безпристрастността на съдията.

Ето защо искането правилно е било отклонено от съда. 2. По възраженията за необоснованост:

Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил нито едно от посочените от него основания "за основателност и доказаност на иска" при решаване на делото без да посочи кои точно основания "за основателност и доказаност на иска" има пред вид. В касационната жалба само се изброяват законово изискуемите предпоставки, при наличието на които възникват условията за ангажиране отговорността на държавата: - вреда; - незаконосъобразен акт ... на орган или длъжностно лице на държавата..., в резултат на които е настъпила вредата; - вредата да е настъпила в резултат на изпълнението на административна дейност; - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Това изброяване не конкретизира твърдението за необоснованост на съдебния акт.

Неоснователно касаторът твърди също, че съдът не е обсъдил писмените доказателства по делото, в частност не е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза. В мотивите си съдът е обсъдил подробно както дадените от свидетелите по делото показания по случая, така и заключението на експерта д-р Р. Х., прието в проведеното на 29.01.2009 г. съд. заседание, на което са присъствали и двамата пълномощници на ищцата адв. Н. и адв. С..

По отношение на свидетелските показания съдът е обосновал защо приема показанията на едни свидетели за достоверни, а отхвърля показанията на други свидетели. Съдът е разпитал и ищцата за обстоятелствата по случая, извършил е и "очна ставка". Обстоятелството, че защитата не е съгласна с тези мотиви не е касационно основание, тъй като съдът е обосновал подробно своите заключения.

По отношение на експертизата, видно от протокола на заседанието и двамата пълномощници са дали становище за приемане на заключението, без да поставят на експерта въпроси. От това поведение се налага извода, че експертизата е отговорила пълно и всестранно на поставените й въпроси. По отношение на конкретния случай съдът е приел, че като фактор за предизвикване на състояние на "заплашващ аборт" е достатъчна "стресовата ситуация" от преживяното, без да е необходим физически контакт, което заключение кореспондира напълно с тезата на ищцата.

Онова, което не приема за доказано съдът, след обсъждане на всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства, е че фактическата обстановка е такава, каквато я описва ищцата. Съдът не е приел за доказано наличието на неправомерно поведение от страна на служители на МВР, т. е. в случая наказателно постановление № 553 от 18.04.2008 г. на началника на VІ РПУ - Пловдив, издадено на осн. чл. 55 от ЗМВР, отменено с решение № 149 от 17.11.2008 г., постановено по НАХД № 701/2008 г. от Пловдивски районен съд, 6 нак. с-в и вредоносния резултат - настъпване на състояние на "заплашващ аборт" за Л. К..

В тази връзка е приел за недоказани твърдяните от нея неимуществените и имуществени вреди.

Следователно и твърдението за необоснованост на съдебния акт е неоснователно. 3. По възраженията за незаконосъобразност:

Съдът е приложил правилно материалния закон. Както сам касаторът сочи, за да се реализира отговорността на държавата по чл. 1 от специалния ЗОДОВ следва страната да докаже наличието на комулативно изискуемите предпоставки, визирани от текста, а именно: - вреда; - незаконосъобразен акт ... на орган или длъжностно лице на държавата..., в резултат на които е настъпила вредата; - вредата да е настъпила в резултат на изпълнението на административна дейност; - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт, действие или бездействие.

В случая съдът правилно е приел за недоказана причинната връзка между незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и настъпилия за ищцата вредоносен резултат. Правилно също така е приел, че тежестта на доказване е на страната. Отсъствието на тази само предпоставка е достатъчно основание да не се реализира отговорността на държавата.

Пред вид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът от настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което счита касационната жалба за неоснователна. Решението ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 749 от 04.06.2009 г., постановено по адм. дело № 517/2008 г. от Административен съд Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Х./п/ Т. П.

Г.Х.