Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и §5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Б., срещу решение № 906 от 28.07.2005 г. по адм. дело № 1376 по описа за 2005 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отхвърлена по жалбата на лицето срещу ДРА № 1772 от 7.09.2005 г. на данъчен орган при ТДД-гр. П., потвърден с решение № 1202 от 25.10.2005 г. на РДД-гр. П..

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс

Ответната страна по касационната жалба - Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. при ЦУ на НАП-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез писмено становище по реда на чл.163, ал.2, във връзка с чл.228 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския окръжен съд е бил

ДРА № 1772 от 7.09.2005 г. на данъчен орган при ТДД-гр. П., потвърден с решение № 1202 от 25.10.2005 г. на РДД-гр. П.. Същият е издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия на данъчния субект М. И. Б. по прилагането на ЗОДФЛ отм. за ревизиран период 1.01.2003 г. - 31.12.2003 г. С него на същия е определено задължение за данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 22 915.70 лв. и лихва за забава в...