Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца „Арко инвест“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Х. П. срещу решение № 1912 от 26.07.2019г. по в. т. дело № 6061/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е отменено решение № 1833 от 12.09.2018г. по т. дело № 2626/2015г. и е отхвърлен предявеният от „Арко инвест“ ЕООД срещу „Главбулгарстрой“ АД иск с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер 226 378,44 лв., представляваща стойността на средствата, необходими за отстраняване на проявилите се скрити недостатъци от изпълнената работа по договор от 15.10.2007г. за възлагане на строителството по част „груб строеж“ за обект: жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, [населено място], район „Оборище“, м. „Подуене – Центъра“, УПИ 602, кв. 123а, и допълнително споразумение № 8 към договора, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 21.04.2015г., до окончателното изплащане на сумата. С въззивното решение ищецът е осъден да заплати на ответника по иска направените по делото разноски в размер общо 10 083,76 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че решението на САС е очевидно неправилно:

1. „Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?“ – противоречие с ППВС № 1/13.07.1953г., ППВС № 7/27.12.1965г. и ППВС № 1/10.11.1985г. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. „След като въззивният съд определя, че дадено действие е извършено извън преклузивен срок, определен в закона с наречието „веднага“, трябва ли да мотивира своя извод и да посочи конкретно според събраните по делото доказателства какъв би следвало да бъде срокът, изчислен по дни, месеци, от кога започва да тече, в който извършеното уведомяване не би следвало да се счита просрочено?“ – противоречие с решение № 161/04.10.2016г. по т. д. № 2220/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 134/30.12.2013г. по т. д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 75/20.06.2016г. по т. д. № 1608/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

3. „След като един срок за предявяване на строителни недостатъци в закона е неопределен по дни и месеци, следва ли въззивният съд да определи мотивирано този срок за конкретното дело и конкретната обстановка, като при определянето на този срок обсъди всички обстоятелства по делото при използване съвкупността от обективни критерии /доколкото е възможно/, както следва: РЗП на построената сграда, вид строителство, брой и вид етажност, брой подземни нива, времетраене на строежа, атмосферни условия /доказани проливни дъждове, суха зима, горещо лято и пр./, като посочи кои от доводите на страните приема или отхвърля?“ – противоречие с решение № 65/30.07.2014г. по т. д. № 1656/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 127/05.11.2017г. по гр. д. № 1321/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 22/29.06.2017г. по гр. д. № 2113/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме в конкретния случай, че срокът за уведомяване е започнал да тече с начална дата „в последните две години“, респ. при подадена искова молба на 21.04.2015г. срокът е започнал да тече от 21.04.2013г., или срокът за уведомяване е с друга начална дата при изпълнено задължение за изследване на взаимовръзката между фактите, имащи значение за изхода на делото?“ – противоречие с решение № 27/02.02.2015г. по гр. д. № 4265/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 331/19.05.2010г. по гр. д. № 257/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 457/01.07.2010г. по гр. д. № 1264/2009г. на ВКС, ГК, III г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

5. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поддържа, че липсва формирана съдебна практика, която да е определила по дни и месеци неопределения законов срок „веднага“, като при това определяне да са използвани обективни критерии, които да допринасят най-общо за изясняване изчисляването на срока „веднага“.

Ответникът „Главболгарстрой” АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. В. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: първият въпрос не е решен в противоречие с посочените Постановления на Пленума на ВС; вторият въпрос не е включен в предмета на спора, нито е обусловил правните изводи на въззивната инстанция; третият въпрос представлява повторение на втория въпрос, но формулиран по различен начин; посоченият от касатора четвърти въпрос не е правен, а се отнася до конкретната фактическа обстановка; по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е формулиран ясен въпрос от значение за изхода на делото; не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът претендира присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че на 15.10.2007г. между „Арко инвест“ ЕООД като възложител и „ГБС – София“ АД като изпълнител е сключен договор № BG-D-С0031/15.10.2007г. за възлагане на строителство по част „груб строеж“ за обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, [населено място], район „Оборище“, м. „Подуене – Център“, УПИ І 602, кв.123а, с който ищецът е възложил, а изпълнителят е приел да извърши срещу заплащане, с осигурени от него строителни материали, механизация и организация на строителство, изграждане в груб строеж на процесната жилищна сграда, съгласно одобрените и съгласувани работни проекти и разрешение за строеж № 88/24.01.2007г., като договореното изпълнение включва всички работи по части, описани в Приложение № 1 - количествено-стойностна сметка, при договорено възнаграждение в размер 10 380 000 лв. без ДДС и определен при срок за изпълнение. Констатирал е, че с допълнително споразумение № 8/29.05.2008г. към договора възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни цялостния обем работа съгласно приложение № 1ж при твърдо договорена сума в размер 16 437 794,65лв. без ДДС. Съдебният състав е установил, че с нотариална покана от 19.11.2014г., връчена на 25.11.2014г., ищецът е поканил ответника за провеждане на оглед на обекта и констатиране наличието/липсата на дефекти; с констативен протокол от 25.11.2014г., подписан от представители на двете страни, са установени посочените в протокола дефекти, като в срок до 12.12.2014г. представителят на „Главболгарстрой“ АД се е задължил да представи писмено становище за установяване на причините за изброените в протокола констатации; със становище изх. № РД-05-00-4093/12.12.2014г. ответникът е заявил, че не носи отговорност за отстраняване на недостатъците, тъй като не са резултат от извършеното строителство, а на други посочени причини.

За да отхвърли предявения иск, въззивната инстанция се е аргументирала с преклудиране на правото на възложителя „Арко инвест“ ЕООД да реализира отговорността на изпълнителя „Главбулгарстрой“ АД за твърдяното некачествено изпълнение по реда на чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, предвид необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД – поради това, че възложителят не е уведомил изпълнителя за твърдените скрити работи веднага след откриването им, работата се счита за приета, а правото на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД е преклудирано. Съдебният състав се е позовал на изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства, че съществуващите недостатъци са се разраснали последните две години /при подадена на 21.04.2015г. искова молба/ вследствие на проливните дъждове, което е довело до още по-големи щети и до сериозни финансови загуби. Приел е, че по твърдение на самия ищец претендираните недостатъци са възникнали преди 2013г., като през 2013г. са се разраснали, причинявайки по-големи щети, поради което е заключил, че направеното уведомление за тези недостатъци с нотариална покана от 19.11.2014г., връчена на ответника на 25.11.2014г., т. е. години по-късно, не може да се приеме за своевременно. В подкрепа на този извод е изложил и съображения, че пълномощникът на ищеца в писмените си бележки по делото е заявил, че твърдените недостатъци са се появили „непосредствено след предаване на сградата“, което принудило ищцовата страна да покани ответника с нотариална покана, връчена едва на 25.11.2014г., да констатира и отстрани проявилите се дефекти.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, т. 1 и Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 10, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, независимо от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед данните по делото настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Преценката дали въззивният съдебен акт е правилен или неправилен и дали относимите въпроси са решени съобразно практиката на ВКС може да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК, ако обжалваният въззивен съдебен акт е допустим.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер 4 527,57 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1912 от 26.07.2019г. по т. дело № 6061/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 4 527,57 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.