Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД ЕИГ РЕ ЕАД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 329/13.11.2019 г. по в. т. д. № 388/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 247/10.05.2019 г., постановено по т. д. № 684/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на К.Г.С сумата 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – причинени болки и страдания от смъртта на неговия брат Й.Г.С, настъпила при ПТП на 11.07.2013 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 11.09.2015 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се излага, че решението страда от материално-правна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и за отхвърляне на иска, евентуално за редуциране на размера на дължимото обезщетение до законоустановения лимит от 5 000 лв. Претендират се разноски. Основното оплакване на касатора срещу изводите на въззивния съд е за липса на изключителна трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайното съдържание на родствената връзка между ищеца и пострадалия, обуславяща правото на преживелия брат да бъде обезщетен.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1.1/ При постановяване на решение по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга на лица, очертан чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съдът длъжен ли е да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната връзка от семеен, роднински или приятелски характер; 1.2/ Длъжен ли е съдът в този случай също така да изследва дали смъртта на близкия /родственик, приятел/ на ищеца е станала причина последният да претърпи значителни болки и страдания, които следва да бъдат справедливо овъзмездени; 1.3/ От какъв характер следва да са онези житейски обстоятелства и ситуации, които да станат причина в патримониума на лице извън най-близките, очертани чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., да се породи право на вземане за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на близък; 2.1/ Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Сочи се противоречие на обжалваното решение с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и с ППВС № 4/1968 г., както и се твърди, че първата група въпроси се разрешават по различен начин от съдилищата. Обосновава се и хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на въззивното решение, с оглед разпоредбата на § 96 ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр.101 от 2018 г./, определяща лимит до 5 000 лв. за размера на обезщетението в подобни случаи.

Против касационната жалба е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК от К.Г.С, чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с приложението на чл.280 ГПК и материалите по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По спорния въпрос, повдигнат на първо място от касатора, съставът на въззивния съд, въз основа показанията на бащата на ищеца, е приел за установено следното: Братята са израснали заедно, по-големият с 4 години Й. е оказвал благоприятно влияние върху по-малкия брат и връзката между тях била основана на взаимна братска обич и уважение. К., както и всички в семейството, преживял много тежко смъртта на брат си, затворил се в себе си, а и в продължение на 4 месеца Й. е бил в състояние на кома. Съдът е посочил, че кредитира показанията на св. Г.С, който е имал трагичната съдба на погребе по-големия си син – всеки съд трябва да се отнася с уважение към показанията на такъв един свидетел, които са достатъчно убедителни за да се приеме, че между братята е съществувала братска и дълбока емоционална връзка.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд по първия формулиран от касатора правен въпрос, свързан с активната материалноправна легитимация на ищеца, а именно - дали по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съдът е длъжен да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната /родствена/ връзка. Въпросът притежава нужното значение за изхода по конкретния спор, като следва да се провери съответствието между даденото от въззивния съд разрешение и указанията на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, според които материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Касаторът следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 800 лв.

Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 329 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 388/2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

УКАЗВА на касатора ЗД ЕИГ РЕ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса от 800 лв. по съответната сметка на ВКС, като го предупреждава, че при неизпълнение на горното, касационното производство ще бъде прекратено.

След внасяне на изискуемата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на II т. о. за насрочване в публично съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: