№ 122

София, 03.12.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря С. Т, като изслуша докладваното от съдия К. М гр. д. № 3549 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. В. чрез пълномощника му адвокат М. К. против решение № II-34 от 19.06.2019 г., постановено по гр. д. № 344 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 2415 от 23.11.2018 г. по гр. д. № 5759/2018 г. на Районен съд-Бургас за осъждане на С. Г. В. на основание чл.76 ЗС да върне на П. М. Р. и малолетния Г. С. В., действащ чрез майка си П. М. Р., държането на апартамент №. ... в [населено място], [улица], ет.6, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор. ..., отнето им от ответника по насилствен начин на 30.06 и на 1.07.2018 г.

П. М. Р. и Г. С. В., действащ със съгласието на майка си П. М. Р., чрез пълномощника си адвокат И. К. са оспорили касационната жалба в подаден писмен отговор, като претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 267 от 27.05.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с по въпроса: представляват ли „държане“ по смисъла на чл.76 ЗС, фактически състояния, при които се упражнява власт върху вещ, но които не произтичат от договор между...