страница към определение по гр. дело №798/2025 год. на ВКС, ІV гражданско отделениеО П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3846
гр.София, 28.07.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №798 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата А. С. К. срещу въззивно решение № 348 от 29.11.2024 год., постановено по в. гр. дело № 428/2024 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отменено решение № 664 от 12.07.2024 год., постановено по гр. дело № 4619/2023 год. по описа на Районен съд – Сливен и е отхвърлен предявения от А. С. К. срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6 874.41 лв., представляваща цена на допълнително начисленото количество електрическа енергия с ДДС за периода от 12.05.2023 год. до 08.11.2023 год., за обект, находящ се в [населено място], [улица], клиентски № [№] /ИТН № 5410250/, за която е издадена фактура № [№] от 14.11.2023 год.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е преценил доказателствата по делото и не е мотивирал решението си. Неправилно възложил на ищцата тежестта да установи посоченото в изготвения констативен протокол. Съгласно чл. 180 ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставлявали доказателство, че изявленията в тях са направени от тези лица. Не съобразил заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-техническата експертиза, според което липсвали данни в съставения констативен протокол, които да указват срещуположния край на присъединения към предпазителя проводник към кой имот/апартамент в кооперацията бил присъединен. Т.е. не бил установен нерегламентиран достъп. Не било доказано и твърдението на ответника, че е доставял електрическа енергия. Налице било противоречие в данните в справката за коригиране на сметката за електроенергия и справката за консумирана енергия, издадена на ищцата за периода от м. март 2022 год. до м. април 2024 год. Следователно имало два изходящи от ответника частни документа с различно съдържание. Неправилно въззивният съд е приел, че преизчисленото на енергията трябва да се осъществи по правилото, установено в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като не бил разграничил понятията „неправомерно присъединяване“ и „промяна в схемата на свързване“. В разглеждания случай приложимо било правилото на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Въззивният съд не се произнесъл по довода на ищцата, че не е собственик на процесния имот и че считано от 15.08.2023 год. негов собственик е С. Е. К., съгласно представения нотариален акт. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:
1/ При наличие на данни и доказателства по делото, че поставения кабел преди отчитащото устройство, който е предмет на констативния протокол, не захранва жилището на абоната, длъжен ли е съдът да приложи общия принцип на чл. 183 ЗЗД?
2/ При конкуренция на два представени частни документи за количество употребена електрическа енергия, издадени от разпределителното дружество, задължен ли е въззивният съд при отмяна на решението на първоинстанционния съд да изготви различни мотиви, които обосновават отмяната му, тъй като са налице два напълно различни протокола за употребена електрическа енергия, издадени от електроразпределителното дружество?
3/ Нарушава ли се принципа на чл. 7 ГПК и чл. 10 ГПК, след като въззивният съд не е допуснал назначаването на експертиза, респ. оглед на място, и не е установил дали поставения кабел преди електромера захранва или не апартамента на ищцата?
Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/ и са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Релевирано е и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Юг“ ЕАД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е валидно и правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено /като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд/, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот и се явява потребител на електрическа енергия – клиентски № [№], ИТН № 5410250, електромер № 01349604. На 08.11.2023 год. била извършена проверка в процесния обект, при която било констатирано, че „...към входящия предпазител Д-02 е присъединен проводник със сечение 2.5 кв. мм преди електромера, който захранва част от инсталацията на сградата. Консумираната ел. енергия чрез този проводник не се отчита от електромера. След проверката присъединяването преди меренето е отстранено...“ Въз основа на констативния протокол била съставена справка за коригиране на количеството електрическата енергия от 13.11.2023 год., като на абоната /ищцата/ била начислена допълнително електрическа енергия в размер на 4 14904 kWh на стойност 6 874.41 лв. /с ДДС/ за периода от 12.05.2023 год. до 08.11.2023 год.
За горепосочената сума ответникът издал фактура № [№] от 14.11.2023 год., в която било посочено, че същата е дължима поради установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия.
Въззивният съд е счел за доказано въз основа на събраните по делото доказателства, че кабелът, който бил поставен неправомерно, не служел просто за промяна на електрическата мрежа, а функцията му била да се отклони електрическата енергия, ползвана от абоната по начин, който да попречи на техническото средство да я отчете и тя да бъде заплатена. Електрическата енергия, преминала през него, била неотчитана на 100 %. В този смисъл констатираното нарушение не представлявало „промяна в схемата на свързване“ /тогава ползваната електрическа енергия се отчитала изцяло/, а било „неправомерно присъединяване“ и допълнително начислената енергия следвало да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ /до 180 дни от датата на установяване на нарушението, една втора от пропускливите възможности на присъединените съоръжения, за 24 часа/.
Посочил е, че констативният протокол, съставен при установяване на нарушението, бил оспорен от ищцата, но оспорването било неуспешно. Неговото съдържание се потвърждавало пряко от разпитания по делото свидетел Б. и косвено от представения от ищцата снимков материал, касаещ деня на констатиране на нарушението и предходния ден. Снимките потвърждавали казаното от свидетеля относно времето и начина, по който нарушението било установено и фактът, че откриването на допълнително поставения проводник, било отнело два дни. С този снимков материал не се опровергавало отразеното в констативния протокол, че собствениците на имота били търсени при установяване на нарушението, но не били намерени. Дори да били в дома си единствено от тях зависило дали ще се отзоват на повикването на служителите на ЕВН. Протоколът бил подписан от свидетел и служител на МВР.
В тази връзка въззивният съд е счел за безспорно установено, че е извършено вмешателство – поставен кабел преди отчитащото средство, който е довел до неотчитане на електрическата енергия, ползвана от ищцата. Точното количество на ползваната неправомерно електрическа енергия не може да бъде установено, но е приложимо правилото, установено в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, в който смисъл е и неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Изложил е съображения, че в разглеждания случай не е необходимо да се изследва въпросът за това кой точно е осъществил нерегламентирания достъп – от значение е, че ищцата е ползвала по-голямо количество електроенергия от това, което е отчетено и което е заплащала. Според общия принцип, установен в разпоредбата на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество електроенергия, но по допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Общият принцип е, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане цената на доставената стока, в противен случай би се стигнало до едно неоснователно обогатяване от страна на купувача за сметка на продавача-доставчик.
В обобщение въззивният съд е приел, че доначислената по фактура № [№] от 14.11.2023 год. електрическа енергия е дължима от ищцата, поради което релевираната претенция се явява неоснователна.
С тези мотиви първоинстанционното решение е отменено, а предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не се констатират пороци на обжалваното решение, водещи до неговата недопустимост – наличие на процесуални пречки или липса на процесуални условия за съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск, несъответствие между сезирането и произнасянето на съда. Въпросът дали ищцата е собственик на процесния имот е такъв по съществото на спора, а не по допустимостта на процеса.
Първите два въпроса в изложението не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставените въпроси са фактически, защото отговорът им предполага обсъждане и оценка на доказателствата с оглед конкретиката на спора по делото /заключение на вещо лице, сравнение на данни в справки, втората от които се отнася до консумирана, т. е. отчетена, електрическа енергия/. Те отразяват несъгласието на касатора с формирания от въззивния съд извод за дължимостта на процесната сума, която е била начислена от ответника като корекция на сметки за електрическа енергия за периода от 12.05.2023 год. до 08.11.2023 год., за процесния имот, по реда на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, предвид установено неправомерно присъдиняване на процесния обект към електрическите мрежи, и в този смисъл представляват доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да бъдат преценявани от ВКС едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Само за пълнота трябва да се посочи, че даденото от въззивния съд разрешение за приложение на общото правило, установено в разпоредбата на чл. 183 ЗЗД, обосновавано с наличието на данни за реално потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия, съответства на практиката на ВКС, обективирана в решение № 150 от 26.06.2019 год. на ВКС по гр. дело № 4160/2018 год., III г. о., ГК, решение № 107 от 26.11.2020 год. на ВКС по гр. дело № 1096/2020 год., III г. о., ГК, решение № 141 от 12.01.2021 год. на ВКС по гр. дело № 4486/2019 год., III г. о., ГК, решение № 120 от 26.01.2021 год. на ВКС по гр. дело № 3754/2019 год., III г. о., ГК, решение № 50053 от 27.02.2023 год. на ВКС по гр. дело № 624/2021 год., IV г. о., ГК, цитираните от касатора решение № 16 от 09.02.2021 год. на ВКС по гр. дело № 1635/2020 год., III г. о., ГК и решение № 170 от 06.01.2021 год. на ВКС по гр. дело № 169/2020 год., IV г. о., ГК и др.
Третият поставен от касатора въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 09.2.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, е прието, че въззивният съд е длъжен служебно да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е оставало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Когато в първата инстанция е приета експертиза и нейните констатации и крайното заключение не са оспорени от страните, както и когато не се налага допълнително изясняване чрез вещо лице на факти, необходими за служебно прилагане на императивна правна норма, въззивният съд не може служебно да назначава нова експертиза – решение № 174 от 03.12.2018 год. на ВКС по гр. дело № 4430/2017 год., І г. о., ГК.
Това е съобразено от въззивния съд, който, за да остави без уважение искането в отговора на въззивната жалба за допускане на съдебно-техническа експертиза, е приел, че същото е преклудирано /доколкото не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК/, неотносимо към предмета на спора /като се е позовал на чл. 159 ГПК/ и неоснователно, тъй като ищцата не е оспорила заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство. В разглеждания случай не се прилага императивна материалноправна норма /такава не се сочи и от касатора/, която да налага служебното събиране на доказателства.
Предвид наличието на установена съдебна практика по поставения въпрос, не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което освен това касаторът не е обосновал – не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване, нито се е позовал на настъпили изменения в законодателството или обществените условия.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн., ДВ бр. 86/2017 год./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност, тъй като въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Доводите на касатора, с които се обосновава очевидна неправилност, съдържат анализ на доказателствата и в този смисъл са относими към касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК.
При този изход на спора касаторът /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 348 от 29.11.2024 год., постановено по в. гр. дело № 428/2024 год. по описа на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА А. С. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. К., обл. С., [улица], да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: