Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6208/16.06.2020 година, подадена от К. Л. Н., срещу решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд С. З гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд С. З е отменил първоинстанционното решение № 797/18.12.2019 година на Районен съд Казанлък, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 32/2019 година, като е постановил ново, с което упражняването на родителските права върху малолетното дете П. П. П. е предоставено на бащата П. Е. П., като заедно с това е определено местоживеенето на детето при него, а на майката К. Л. Н. е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петъчния ден до 17.00 часа в неделния ден, с право на преспиване на детето у родителя, един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, всяка четна година-дните, които са официални празници във връзка с К., включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10.00 часа в първия ден до 17.00 часа в последния ден, всяка нечетна години-дните, които са официални празници във връзка с Нова година и В., включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10.00 часа в първия ден до 17.00 часа в последния ден, като майката е осъдена да заплаща на детето П. П. П., чрез неговия баща и законен представител П. Е. П., месечна издръжка в размер на 155.00 лева, платима до всяко пето число на месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпването на основания за нейното изменение, прекратяване или погасяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до окончателното плащане.

В касационната си жалба К. Л. Н. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което упражняването на родителските права върху малолетното дете П. П. П. да бъде предоставено на нея, като на бащата П. Е. П. бъде определен подходящ режим на лични отношения и същият бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето. Евентуално се прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд С. З. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по касационната жалба П. Е. П. е подал отговор на същата с вх. № 260 493/27.08.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд С. З гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение.

К. Л. Н. е уведомена за обжалваното решение на 18.05.2020 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 6208/16.06.2020 година. Предвид на това касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд С. З е приел, че в производството по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 от СК следвало да бъдат уредени въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на неупражняващия родителските права родител с детето и издръжката му, когато двамата родители не живеели заедно и не били постигнали споразумение по тези въпроси. При липсата на споразумение между родителите съдът бил длъжен служебно да се произнесе по всички тези въпроси, като не бил обвързан от това, от кой от тях е бил сезиран и какво е било отправеното от сезиращия родител искане. Ръководният за разрешаването на спора критерий бил най-висшия интерес на детето, който следвало да бъде преценяван с оглед на указанията, дадени в ППВС 1/12.11.1974 година. При извършената служебна съпоставка между К. Л. Н. и П. Е. П. въззивният съд констатирал, че и двамата родители разполагали с необходимия родителски капацитет, притежавали родителски качества и морален облик за правилното отглеждане и възпитание на детето. В подкрепа на този извод били както заключеният, съдържащи се в отделените социални доклади, така и заключението на съдебно-психологическата експертиза. Твърденията на всяка от страните за наличието на аморално поведение и пороци на другия родител, както и за безотговорно поведение при отглеждането и възпитанието на детето от страна на бащата не били доказани. Според съставът на Окръжен съд С. З обаче бащата П. Е. П. имал известно, макар и не толкова съществено превъзходство пред майката К. Л. Н.. Това било така, тъй като по делото било установено, че до края на декември 2018 година въпросите по отглеждането и възпитанието на детето били предмет на споразумение между двамата родители, което макар и да не било облечено в предвидената от закона форма, е било спазвано от тях, а водещият критерий за разпределението на родителската отговорност било желанието на детето. От края на 2018 година К. Л. Н. едностранно нарушила споразумението между двамата родители, като след коледните празници задържала детето при себе си. По този начин без да се съобразява с интереса на детето, тя на практика насилствено и едностранно била променила неговото обичайно местопребиваване, домашна и социална среда, в която то било изградило трайни и задълбочени емоционални връзки и отношения със своите близки по бащина линия, учители и деца от приятелския му кръг. Освен това по делото било установено и участието на детето в няколко инцидента, докато то било под опеката на майката, които били поставили здравето му в по-голяма от обичайното опасност. Това от своя страна можело да обуслови извода, че при изпълнение на родителските си задължения майката била по-нехайния родител конкретно досежно опазване на сигурността и здравето на детето от опасност. На следващо място всеки от двамата родители изразявал желанието си за бъдещото отглеждане на детето и всеки от тях бил участвал до настоящия момент в отглеждането му на различен етап от неговото израстване. По отношение на полаганите до момента грижи следвало да се има предвид, че от края на септември 2017 година до края на месец декември 2018 година преките физически грижи по отглеждането и възпитанието на детето били полагани от бащата, като майката осъществявала единствено спорадични лични контакти. Недоказани останали твърденията, че докато детето било отглеждано от баща си, това ставало в лоши битови условия, при занижена хигиена и липса на възпитателски контрол от страна на бащата. Правело впечатление обаче, че времето, когато К. Л. Н. се била съгласила родителските права по отношение на детето фактически да бъдат упражнявани от бащата за по-дълъг период от време съвпадал с времето, когато тя била установила интимна връзка с настоящия си съжител, която впоследствие се била задълбочила и била прераснала във фактическо съпружеско съжителство. Към този момент детето било в една по-ниска възраст, в която нуждата от майчина грижа и ласка била по необходима, отколкото към настоящия момент, но въпреки това К. Л. Н. го била лишила по свое усмотрение от тях. По делото не се установявали други обективни обстоятелства, които да били наложили майката да отстъпи на бащата полагането на грижи за детето, докато все още е било на възраст пет-шест години, поради което съставът на Окръжен съд С. З приемал, че в случая се касаело единствено до липса на желание за това от нейна страна. Това обстоятелство следвало да бъде отчетено в нейн ущърб при съпоставянето на родителите по този критерий, тъй като съгласно наложените в българското общество морални норми за укоримо се приемало поведението на една майка, която без наложителна причина лишавала детето си, в невръстна възраст, от своите грижи за сравнително продължителен период от време. Също така било установено, че всеки един от двамата родители разполагал с подходящи битови условия и социално обкръжение за отглеждането на детето, както и за неговата издръжка. При направената съпоставка можело да се обоснове извод, че доходите и условията, с които разполагал П. Е. П., превъзхождали тези на К. Л. Н., като с оглед и на останалите критерии, те създавали основание той да бъде предпочетен измежду двамата родители. Бащата реализирал доходи от трудово правоотношение, които надхвърляли почти два пъти реализираните от майката доходи от общественото осигуряване. Посредством социалните доклади били опровергани твърденията в исковата молба, че конкретните жилищно-битови условия, при които живеел П. Е. П. били лоши и неподходящи за отглеждане на дете. Бащата разполагал със самостоятелно жилище, което имало освен нужните санитарни помещения, кухня хол и самостоятелни стаи за него и детето, а обзавеждането и хигиенните условия били на необходимото ниво. По този критерий бащата следвало да бъде предпочетен и с оглед на по-добрата социална среда, в която живеел, а именно областен град, където детето можело да посещава по-добро училище, което се намирало в непосредствена близост до дома му. Откъм по-добри образователни и културни възможности животът на детето в [населено място] несъмнено превъзхождал средата му в [населено място], която от ранната му детска възраст била съпътствана с натоварено ежедневие, свързано с ежедневни междуградски пътувания за посещение на детска градина, съответно училище. Относно привързаността на детето и родителите следвало да се има предвид, че по делото била установена привързаността на детето и към двамата родители, като между тях и детето имало изградена емоционална връзка. От събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-психологическата експертиза обаче се установявало, че привързаността на детето към бащата надделявала, тъй като то заявявало своето желание да живее при него, поради което и за него възниквал конфликт на лоялност към отглеждащия го родител-в случая майката. Само по себе си желанието на детето не било обвързващо за съда при избора на по-пригодния родител, но чувствата на детето, при всички положения следвало да се вземат предвид и да бъдат зачетени наред с останалите обстоятелства. Съобразно полът и възрастта на детето и двамата родители били еднакво пригодни да го отглеждат. Всеки от тях можел да разчита на свои близки при отглеждането на детето-майката на своя съжител и на своята майка, а бащата-на своите родители и на своя брат. По този критерий обаче бащата отново следвало да бъде предпочетен, тъй като детето имало изградени отлични отношения с роднините от разширеното си семейство по бащина линия, а възможността на последните да подпомагат отглеждането и възпитанието му била по-непосредствена, тъй като живеели на съседния етаж в къщата, където било и жилището на бащата. С оглед на това съставът на Окръжен съд С. З приемал, че упражняването на родителските права по отношение на детето П. П. П. следвало да бъде предоставено на неговия баща П. Е. П., при когото следвало да бъде определено и местоживеенето на детето. На майката К. Л. Н. следвало да бъде определен режим на лични контакти с детето, всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петъчния ден до 17.00 часа в неделния ден, с право на преспиване на детето у родителя, един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, всяка четна година-дните, които са официални празници във връзка с К., включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10.00 часа в първия ден до 17.00 часа в последния ден, всяка нечетна години-дните, които са официални празници във връзка с Нова година и В., включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10.00 часа в първия ден до 17.00 часа в последния ден. Предвид обстоятелството, че преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето щели да се полагат от неговия баща и отчитайки конкретните му нужди от издръжка, с оглед на ниската му възраст и необходимостта от покриване на типичните му нужди от храна, облекло, осигуряване на битовите и социалните потребности и предвид, че бащата реализирал по-високи доходи от майката, която реализирала доходи в размер на минималната за страната работна заплата, и при съобразяване на законоустановения минимум на размера на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК, К. Л. Н. следвало да бъде осъдена да запраща на сина си П. П. П., чрез неговия баща и законен представител П. Е. П., месечна издръжка в размер на 155.00 лева, платима до всяко пето число на месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпването на основания за нейното изменение, прекратяване или погасяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до окончателното плащане.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Л. Н. е поискала решението на Окръжен съд С. З да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли съдът да прецени и да даде превес, при предоставяне на родителските права и определянето на местоживеенето на детето на личната грижа на родителя на детето, по отношение на което са му предоставени родителските права; за това има ли значение местоживеенето на родителя при определяне на мерките за лични отношения с детето, спрямо което не са му предоставени за упражняване родителските права; за това кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани от решаващият съд при определяне на по-добрата социална среда, в която да се отглежда и възпитава детето и това да е в негов интерес; за това обуславя ли се интересът на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от всички релевантни обстоятелства и кои са водещите критерии, от които съдът следва да се ръководи при определяне на мерките за упражняване на родителските права, преценени в съвкупност при конкретните обстоятелства и в интерес на детето; за това при задължителното изслушване на родителите пред съда, следва ли съда да постави на родителя предварително въпроси или допълнителни въпроси, за уточняване на желанието и реалните възможности за лично упражняване на родителските права, а не чрез трето лице, за да бъде оценено наличието на реално проявление на готовността на родителя да отглежда детето, за родителските му качества, с оглед преценката кой е по-пригодния родител; за това има ли задължение съдът, сезиран с иск по чл. 127, ал. 2 от СК служебно да събере доказателства с оглед охраняване интереса на детето, във всеки един момент от развитие на производството, пред инстанциите по същество, включително и пред въззивния съд и за това следва ли съдът при определяне на местоживеенето на детето да вземе предвид и възможностите за помощ от трети лица, близки на родителите и привързаността на детето към тях, а също така и социалното обкръжение на детето, което би получило при всеки от родителите, както и техните материални възможности, свързани с жилищните условия и следва ли съдът да приеме за доказан релевантен факт по спора само въз основа на изявление на страната; за това какво е правното значение на ограничаването от страна на единия родител на контактите на другия родител с детето при определяне на мерките относно упражняването на родителските права и за това при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДРЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства имащи значение за тази преценка и в частност следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето, когато то не е навършило десет години.

Първият, третият, четвъртия, седмият и деветият от поставените в изложението на К. Л. Н. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси са свързани с обстоятелствата, които трябва да се преценяват от съда при разрешаване на спора за упражняването на родителските права, но не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд С. З до касационно обжалване. При постановяването на решението си съставът на въззивният съд се е съобразил с установената практика, че при за определяне на мерките за родителските права са от значение и следва да бъдат взети предвид изброените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, които след приемането на действащия към момента СК са нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 от СК, като прецени всички тях, с оглед на интересите на детето, включително и социалното обкръжение на двамата родители. Тези обстоятелства не са изчерпателно изброени, като съдът не само може, но и е длъжен да вземе предвид и всички други обстоятелства, които са установени по делото и са от значение за упражняването на родителските права. При това преценката на са съда трябва да бъде извършена въз основа на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, а не само на някои от тях. Всички обстоятелства са равнозначни и нито едно от тях няма предимство пред другото, поради което възможността на родителя да полага лично грижи за детето следва да се преценява заедно с останалите обстоятелства. Това се отнася също така и до желанието на родителите кой от тях да упражнява родителските права, и до желанието на детето при кой от двамата родители да живее, които желания не обвързват съда, а следва да бъдат преценявани заедно с всички останали обстоятелства по делото. Тези обстоятелства могат да имат различни проявни форми като могат да се отнасят както до обективно съществуващи обстоятелства, така и до поведението и действията на някой от двамата родители. При това трябва да се има предвид и това, че както се посочи изброяването в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година и чл. 59, ал. 4 от СК не е изчерпателно, а примерно, поради което преценката трябва да обхваща не само посочените в тях, а всички обстоятелства от значение за упражняването на родителските права и трябва да бъде извършвана с оглед на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗакрД. Съставът на Окръжен съд С. З е обсъдил всички посочени в чл. 59, ал. 4 от СК и т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, като е посочил какво приема по отношение на и кой от родителите има предимство пред другия, с оглед на обстоятелствата, като ги е преценявал и с оглед интересите на детето, без да дава предимство на едно обстоятелство пред друго, или на определена група обстоятелства пред други такива.

Вторият и осмият от поставените в изложението на К. Л. Н. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси също са свързани, но както и въпросите от предишната група, не обуславят допускането на решението на Окръжен съд С. З до касационно обжалване. Въззивният съд се е съобразил с установената практика, че при определяне на режима на личните отношения на детето, с родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелства на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата, като въз основа на това определи подходящи лични отношения между родителите и децата, като това може да стане не само чрез свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Взето е предвид, че при за определяне на мерките за лични отношения са от значение и следва да бъдат взети предвид изброените в т. ІІ от ППВС № 1/12.11.1974 година обстоятелства, които след приемането на действащия към момента СК са нормативно закрепени в чл. 59, ал. 4 от СК, като прецени всички тях, с оглед на интересите на детето. При това преценката на са съда трябва да бъде извършена въз основа на всички обстоятелства в тяхната съвкупност, а не само на някои от тях, като се има предвид и това, че изброяването им не е изчерпателно, а примерно и трябва да бъде извършвана с оглед на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗакрД. Определените мерки трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез тях трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата си родители. Желанието на децата, както и това на родителите за съдържанието и начина на упражняване на личните отношения не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото поведение се обсъждат от съда и се вземат предвид в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като водещ е интересът на децата. Определените мерки трябва да са такива, че да предоставят възможно най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. По начало поддържането на личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, трябва да става в неговото местожителство или местопребиваване. Това не изключва възможността поддържането на личните отношения да става на друго място, извън местожителството или местопребиваването на родителя или детето. Когато родителите живеят в различни населени места, при определяне на режима на лични отношения, съдът следва да извърши преценка и за това как ще се отрази на здравето и общото благополучие на детето твърде честото му пътуване и смяна на обичайните условия на живот. В такъв случай режима на личните отношения трябва да бъде определен като се отчита възрастта на детето, разстоянието което трябва да се изминава и възможността за адаптация при честа смяна не само на дома, но и на населеното място. Що се касае до евентуалното последващо поведение (след последното съдебно заседание пред въззивната инстанция, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба и изложението към нея) на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, с което се възпрепятства упражняването на режима на личните отношения на другия родител с детето, то може да обуслови последващо изменение на начина на упражняването на родителските права по чл. 59, ал. 9 от СК или на режима на упражняването на личните отношения. В тази връзка в производството по чл. 127, ал. 2 от СК служебното начало има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, тъй като се касае до интересите на дете. В този случай ограниченията за дейността на въззивната инстанция по чл. 269 от ГПК не се прилагат, а съдът действа в публичен интерес. Въззивният съд е задължен, при разрешаването на спора, да вземе предвид новонастъпилите или новооткритите факти от значение за спора. Съдът служебно трябва да събере доказателства за тях, както и да прецени твърдения на страните или доказателствени искания, макар и да са направени след процесуалните срокове за това, а също така и служебно да отстрани пропуските на първата инстанция по попълването на делото с доказателства. В конкретния случая няма данни въззивният съд да се е отклонил от тази практика, поради което и поставения от К. Л. Н. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК шести правен въпрос не обуславя допускането на решението на Окръжен съд С. З до касационно обжалване. Такова допускане не се обуславя и от петия от поставените от К. Л. Н. правни въпроси, доколкото същият касае организацията на начина, по който ще бъде проведено изслушването на родителите от съда и е въпрос на целесъобразност. Съдът не е ограничен както да постави предварително въпроси на страните, на които те да отговорят в откритото съдебно заседание, така и да постави тези въпроси в самото съдебно заседание, а също така и не е ограничен във възможността си да задава и допълнителни въпроси, в случаите когато намери това за необходимо.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд С. З гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година по подадената срещу него от К. Л. Н., касационна жалба с вх. № 6208/16.06.2020 година и такова не трябва да се допуска.

С оглед изхода на делото К. Л. Н. ще трябва да заплати на П. Е. П. сумата от 800.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд С. З гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година.

ОСЪЖДА К. Л. Н. от [населено място], област С. З., [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес гл. С., [улица], чрез адвокат С. В., да заплати на П. Е. П. от [населено място], [улица], с ЕГН[ЕГН] и адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адвокат К. И. Б. сумата от 800.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.