№ 368

София 11.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 855 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Д. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 260033 от 2.11.2020г. по в. гр. д. № 387/2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 609 от 22.06.2020г. по гр. д.№ 2820/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е осъдена Прокуратурата на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да му заплати сумата над 1 600лв., обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, в което е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 11.11.2019г. присъда по н. о.х. д.№ 193/2017г. на Военен съд Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2019г. и е отхвърлен иска в останалата му до предявения размер от 30 000лв., като са присъдени разноски.

В изложението към касационната жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 по въпрос, касаещ извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства и по-специално на тежестта на деянието, за което е бил обвинен, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение. Позовава се на ППВС № 4/23.12.1968г. и на конкретни решения, на които счита, че въззивния акт противоречи.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд, след подобно обсъждане на ангажираните по делото доказателства, е преценил като справедлив размер на обезщетение сумата от 1 600лв. Съобразил е следното: срещу ищеца е образувано - след подадена жалба - досъдебно производство с постановление от 3.10.2017г. Привлечен е като обвиняем на 13.11.2017г. за извършено деяние по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, което е „тежко“, по смисъла на чл.93, т.3 НК /предвижда се наказание до шест години „лишаване от свобода“/. Без да му е определена мярка за неотклонение, срещу него е бил внесен обвинителен акт в съда, на 14.12.2017г., на която дата и е образувано н. о.х. д.№ 193/2017г. на Военен съд Пловдив /т. е. досъдебното производство е продължило два месеца/. Съдебното производство е приключило на 11.11.2019г. /т. е.около две години/, през което време в първата инстанция са проведени общо осем съдебни заседания, постановена е оправдателна присъда, която след протест е потвърдена от въззивният Военно-апелативен съд София, чието решение е влязло в сила на 11.11.2019г., или общата продължителност на наказателното производство е две години и един месец. През това време, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни притеснения и страх от осъждане, с оглед вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинението. В хода на съдебното производство, по искане на подсъдимия са били събрани оневиняващи го доказателства. При определяне на обезщетението, въззивният съд освен липсата на наложена мярка за неотклонение и сравнително кратката продължителност на производството, е отчел и факта, че последното не е довело до никакви значими промени в живота на ищеца – неговото семейство вече е било разрушено, той сам е решил да напусне работата си /няма данни освобождаването му да е във връзка с производството/, скоро след напускане на работата е намерил нова, приятелският му кръг и контакти са били съхранени, претърпените от него негативни преживявания са били краткотрайни и към края на съдебното производство – окончателно са преодолени. Съобразено е и приетото заключение на психологическата експертиза, съгласно което не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е във връзка с воденото производство. Нормално е обвинението и разследването да са повлияли на емоционалното състояние на пострадалия, но от детайлният анализ на преживяванията и поведенческите механизми във времето, не се установява те са с интензитет на болестна обусловеност.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос във връзка с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаещ приложението на принципа на справедливост, не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, обусловен от преценката на всички релевантни обстоятелства, е решен от въззивния съд съобразено изискванията на ППВС №4/1968г. и установената съдебна практика. При постановяване на окончателния си акт /видно от гореописаните мотиви/, съдът подробно е преценил всички групи обстоятелства, от значение за спора и е изследвал конкретното им отражение върху личността на пострадалия, включително и това за тежестта на деянието, върху което е акцентирал касатора. Въззивният съд е определил размер на обезщетение, съответен на реално причинените неимуществените вреди, след като е преценил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и наведените възражения, произнесъл се е по изложените доводи, преценявайки както обстоятелствата, обуславящи по - висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Противоречие с конкретно цитираната от касатора съдебна практика не е налице, тъй като съгласно указанията, дадени с Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална /доколкото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни/. В случая, след като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителност на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; здравословните увреждания, установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени.

Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260033 от 2.11.2020г. по в. гр. д. № 387/2020г. на Пловдивски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.