Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „Ю. Б“ АД срещу определение на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 231, ал. 1 ГПК е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството, с оплаквания за недопустимост и неправилност и искане същото да бъде отменено със съответните последици.

Ответникът М. Г. оспорва жалбата, ответникът М. Г. не изразява становище.

Установява се, че първоинстанционното решение, с което са частично уважени предявените искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ за солидарно заплащане на парични вземания по договор за банков кредит, е обжалвано от ищеца и от ответника М. Г..

На 06.12.2019 г. по делото е постъпила молба, подадена общо от страните (от ответниците лично, а от името на ищеца – от упълномощения адвокат, чиято представителна власт съобразно приложените по делото пълномощни не е обхващала и действия на разпореждане по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК) с искане за спиране на производството по съгласие на страните предвид водени преговори за доброволно уреждане на спора.

В насроченото първо по ред съдебно заседание на 10.12.2019 г. въззивният съд е дал ход на делото, след което е постановил определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. За това определение ответникът Г. е била уведомена чрез присъствалия в заседанието процесуален представител, а останалите страни – чрез съобщения, връчени съответно на 13.01.2020 г. (за ответника Г.) и на 17.12.2019 г. (за ищеца).

На 31.08.2020 г. въззивният съд, като е констатирал, че до този момент не е постъпило искане за възобновяване на производството и че е изтекъл шестмесечният срок по чл. 231, ал. 1 ГПК, броен от момента на влизане в сила на определението за спиране (21.01.2020 г.), е постановил обжалваното определение, с което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството.

С оглед горните обстоятелства частната жалба е частично основателна.

Основателно е оплакването, че първоинстанционното решение частично е влязло в сила, поради което в тази част не подлежи на обезсилване. Съобразно основанието и предмета на предявените искове (за солидарно заплащане на парични вземания по договор за банков кредит) ответниците се явяват обикновени другари, поради което подадената от ответника М. Г. въззивна жалба няма действие по отношение на насочените срещу ответника М. Г. искове в уважената им част. Същевременно до приключване на първото заседание на въззивния съд на 10.12.2019 г. ответникът Г. не се е присъединила към подадената жалба, с което първоинстанционното решение е влязло в сила в частта относно уважените части от исковете срещу този ответник. Поради това в тази част обжалваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В останалата част жалбата е неоснователна.

Определението, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, е било постановено на 10.12.2019 г. От този момент съобразно установената по приложението по чл. 231, ал. 1 ГПК практика (гр. д. № 460/2009 г., ВКС, II г. о.; ч. гр. д. № 107/2012 г., ВКС, IV г. о.; ч. т. д. № 1221/2014 г., ВКС, I т. о.) е започнал да тече и срокът по чл. 231, ал. 1 ГПК, като не е налице пречка по-ранен момент на срока да бъде съобразен в настоящото частно производство съгласно ТР № 6/2017 на ВКС-ОСГТК. Дори при отчитане, съгласно изложения в частната жалба довод, и на двумесечния период (13 март – 13 май 2020 г.), през който срокът не е текъл на основание чл. 3, ал. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, в конкретния случай срокът по чл. 231, ал. 1 ГПК е изтекъл на 10.08.2020 г. До изтичането му искане за възобновяване на производството не е постъпило, поради което правилно въззивният съд е постановил прекратяването му във висящата част.

Неоснователни са доводите, обосновани с нередовности на подадената от ответника Г. въззивна жалба относно държавната такса и относно представителната власт на подалия жалбата адвокат, тъй като такива нередовности, дори и да са налице, не са от значение за законосъобразността на обжалваното определение, която зависи единствено от предвидените в чл. 231, ал. 1 ГПК предпоставки, а именно да е постановено определение за спиране на производството по чл. 221, ал. 1, т. 1 ГПК и да не е подадено в срока искане за възобновяване.

Същото се отнася и до изложените доводи, че от името на жалбоподателя съгласието за спиране на производството е било дадено от адвокат без представителна власт предвид липсата на изрично упълномощаване по чл. 34, ал. 3 ГПК. Това може да бъде от значение единствено за правилността на определението за спиране на производството, което обаче жалбоподателят не е обжалвал, но не и за правилността на определението за прекратяване съобразно посочените по-горе предпоставки.

Доводите, основани на нередовно съобщаване на определението за спиране, също са неоснователни съгласно изложените по-горе съображения относно началния момент на срока по чл. 231, ал. 1 ГПК, който не зависи от съобщаването на определението за спиране.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Обезсилва определение 11874/31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 2406/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която решение № 3960/05.06.2017 г. по гр. д. № 4160/2015 г. по описа на Софийски градски съд е обезсилено в частите му относно уважените срещу М. Г. Г. искове и относно възложените в тежест на същия ответник разноски.

Потвърждава определение 11874/31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 2406/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: